— Не забравяй това, сладкишче — изръмжа Брейдън, преди да се обърне и да тръгне към стаята си. Гневът се излъчваше от него на вълни, докато Мегън го гледаше как изчезва.
Тя все още трепереше, тресеше се от прекомерното удоволствие и неспособността й да го контролира. Не можеше да контролира нуждата, себе си или него. О, Господи, беше в толкова голяма беда.
Осма глава
На следващата сутрин Мегън не беше в най-доброто си настроение. Беше се мятала и въртяла в леглото — възбудена, разярена и уплашена.
Уплашена от усещанията, които бе изпитала, когато Брейдън я докосна, от собствената си реакция към него и от връзката, която чувстваше, че има помежду им. Последното беше същността на въпроса. Никога не се бе свързвала с някого извън семейството си, особено с един мъж, който е толкова силен и страхотен като Брейдън.
Знаеше какво иска той от нея, знаеше, че няма да й позволи да се крие или да игнорира множеството неща, които се бе борила да пренебрегва в продължение на толкова много години. Щеше да бъде лесно да го избегне, ако можеше да се убеди, че това не е нещо, което самата тя иска, но знаеше, че е така. Искаше да научи как да контролира дарбите си, как да се изолира от способностите си и да пресява ехото от чуждите емоции само до знанието под тях. Никога не бе успявала сама и въпреки че се страхуваше от провал, ако опита отново, тя знаеше, че ще го направи. Щеше, защото възможността бе там, защото разбираше, че това може да се окаже последният й шанс.
С емоциите, кипящи неспокойно вътре в нея, не се изненада, че когато Ланс се обади и й нареди да дойде в офиса за срещата, това я раздразни.
— Броукен Бът не е голям град — започна лекцията си Мегън, когато двамата с Брейдън минаха покрай знака за границите на града точно преди обяд. — Ние сме много сплотена общност. Не харесваме външни хора и не обичаме хора от правителството. — Тя го погледна крадешком с крайчеца на окото си, когато той се отпусна на седалката — каубойската му шапка бе смъкната ниско и засенчваше очите му.
По дяволите, изглеждаше добре с тази шапка. А тя не искаше да си мисли колко добре изглежда той, не искаше да го признае. Все още изгаряше от докосването му миналата вечер. Толкова отчаяно копнееше да я вземе — цяло чудо е, че не беше отишла в леглото му през нощта.
— Давам ти дума, че съм дресиран добре, Мегън — изръмжа Породата.
— Само защото ти е удобно в момента — изсумтя жената и се размърда в седалката си, докато влизаха в центъра на града.
Усещаше погледа му, който не се откъсваше от нея нито за миг. Беше невъзможно да не го усети. Тялото й бе толкова чувствително, че тя можеше да се закълне, че чувства плъзгането на погледа му по себе си.
— Мегън, любима. — Обърна се към нея Брейдън, като използва една възмутително чувствена игра на думи: — Обещавам да се държа прилично. Джонас ме увери, че съм минал добре обучението по добри обноски.
Цяла сутрин беше такъв. Леко сардоничен, наблюдаваше я, погледът му бе търпелив — сякаш чакаше нещо. Можеше да си чака докато адът замръзне. Нямаше значение какво иска, тя бе решена да го отхвърли.
Разбира се, Мегън знаеше точно какво иска тя. Или по-скоро — какво иска тялото й.
Няма начин, няма шанс. Каквото и да не бе наред с нея, тя нямаше да се поддаде на това желание. Мегън стисна здраво бедра, усещайки много добре как Брейдън внимателно вдишва. Той можеше да подуши възбудата й и това само я ядосваше.
— Би ли спрял с това — изсъска младата жена, като навлезе в паркинга на шерифското управление. — Като започнеш да се разхождаш наоколо и да душиш шибания въздух, всеки ще разбере точно какво си ти. И за бога, дръж проклетите си зъби скрити. Едно зърване на вампирската ти усмивка и малките деца ще побегнат пищейки.
Брейдън се усмихна бавно.
— Всъщност повечето като че ли са заинтригувани от тях. Предполагам дори, че тази година в моловете ще влязат в продажба фалшиви зъби на Породи. Чух, че Прайдът прави куп пари от продажбите.
Мегън паркира на първото свободно място, след това облегна глава на волана и я поклати пораженчески.
— Всичко е наред, бейби. — Тя се сепна, когато ръката му погали бавно гърба й. — Ще се погрижа да ти стане по-добре, когато се приберем вкъщи.