Главата й се надигна рязко.
— Ти си луд и трябва да бъдеш освидетелстван — изпъшка тя и се отърси от докосването му.
Брейдън се засмя дяволито.
— Дръж проклетите си лапи далеч от мен.
Усмивката му беше самодоволна, когато наклони шапката си няколко сантиметра назад, а очите му светнаха весело.
Мегън потръпна под погледа му. Щеше да простене, но проклета да бъде, ако му доставеше това удоволствие.
— Да вървим. — Тя откачи колана, отвори вратата и слезе. — Ланс вече ми е достатъчно ядосан. Не трябва да закъснявам за тази среща, за да не стане по-лошо.
— Напомни ми следващия път да си намеря по-малко конфликтен партньор — Брейдън въздъхна, а тя му се намръщи. — Ти, Мегън, ставаш откровено враждебна. За жена, която ухае толкова сладко и еротично, има още какво да се желае в отношението ти към другите.
Мегън се обзалагаше, че е така. Ако той продължаваше да се държи по този начин, щеше да му покаже оперативния край на пистолета си и да му позволи да види точно колко конфликтна може да стане в действителност.
— Знаеш ли — проговори отново Брейдън. — Обзалагам се, че ако се опиташ наистина усилено, би могла да застанеш тук и да разбереш за какво точно се отнася тази мистериозна среща. — Той спря на няколко метра от стъпалата, които водеха към двойните врати.
Тя се втренчи в него ужасено, преди да се огледа наоколо, за да се увери, че никой не е чул богохулническите му думи.
— Би ли млъкнал — озъби се Мегън.
Брейдън изви вежди въпросително.
— Хейде, Мегън. Ще бъде лесно. Просто направи малък опит.
С подигравателна усмивка на устните си тя мина покрай него и тръгна нагоре по стълбите. Чу въздишката му, миг преди тихо, развеселено изсумтяване да оповести изкачването му по стълбите след нея.
— Е, можеше поне да опиташ. — Той успя да хване дръжката на вратата преди нея и я отвори със замах, а Мегън извъртя вбесено очи.
Яростта на помощник-шерифа Дженсън я блъсна, когато мина покрай офиса му. Винаги присъстваше — мрачното насилие, жаждата за кръв. Той не беше добър човек, но докато не нарушаваше правилника, Ланс не можеше да се отърве от него. Тази следа от насилие я дразнеше, докато Брейдън не се приближи, отвличайки вниманието й с чисто мъжкото си ухание и едва доловима възбуда, които се обвиха около сетивата й.
Мегън пое дълбоко дъх, наведе глава, стисна зъби и тръгна целенасочено към офиса на Ланс в дъното на сградата. Отделен от главните офиси и от стаите за посещения, той носеше по-малко хаотична емоционална енергия.
Ланс беше спокоен човек, не бе склонен към насилие, въпреки че имаше остра следа от горчивина, която натъжаваше Мегън. И все пак, той бе един от най-лесните хора, около които можеш да бъдеш.
Мегън почука на вратата му.
— Влез — чу се резкият глас на Ланс.
Мегън хвърли на Брейдън намръщен поглед, като стисна дръжката на вратата и усети гнева на братовчед й да прониква през панела.
— Какво направи? — изсъска тя и не се остави да бъде заблудена от невинния му вид нито за миг.
— Аз? — Той изви вежди, а очите му блестяха развеселено. — Бях добро лъвче, скъпа. Какво направи ти?
Тя изсумтя при отговора му, преди да отвори вратата и да влезе в стаята.
Усети напрежението, затягащо се около нея в мига, в който пристъпи прага. Въпреки че не усети присъствието на другия човек в стаята, беше готова да се обзаложи, че е Порода. Опасен, силен и не в най-доброто си настроение.
Очите му се присвиха в мига, в който Мегън влезе. Лицето й пламна, когато той надигна глава и подуши въздуха бързо.
По дяволите. Какво правеха тези Породи, обикаляха наоколо и душеха всяка жена по света като потенциална храна? Беше възбудена. Нима никога досега не бяха помирисвали възбудена жена? Или тя по някакъв начин бе различна?
Нелепата мисъл я накара да се обърне и да погледне Брейдън. Той затвори вратата зад себе си и се втренчи в другия обитател на стаята с леко въпросителен поглед. Очевидно беше също толкова изненадан, колкото и Мегън.
— Джонас? — Гласът му беше предпазлив, когато Мегън пристъпи по-близо до бюрото на Ланс.
— Брейдън. — Другият мъж наклони главата си бавно, странните му сребристи очи се преместиха върху жената, а след това отново към Породата.
Имаше внушителна фигура. Беше висок колкото Брейдън, мускулест и див. Но този, Джонас, лесно можеше да бъде убиец. Мегън усещаше мрака, който го заобикаля, емоциите, които се блъскаха в него като светкавици в центъра на гръмотевична буря. Ярост, мрачна и едва овладяна, се бореше да излезе на свобода. Но младата жена можеше да усети също така благородство, болка и съжаление. Съжалението бе почти толкова мрачно, колкото и яростта. Всички тези емоции обаче бяха сподавени, едва доловими, тъй като една аура от контрол и решителност ги задържаше.