— Има ли някакъв проблем, Ланс? — Мегън погледна към братовчед си.
— Мегън, запознай се с Джонас Уайът. Видя го през онази нощ, когато Койотите нападнаха къщата ти — напомни й Ланс със студена нотка в гласа си.
Младата жена кимна.
— Какво става? — Брейдън изглежда не бе склонен към заобикалки. Мина пред нея и се изправи пред Джонас.
Тя понечи да го заобиколи, само за да повдигне вежди, когато той се премести пред нея, блокирайки я отново.
Раздразненото ръмжене на Джонас, когато тя избута Брейдън от пътя си, я накара да присвие очи към него.
— Ланс? — обърна се тя към братовчед си, започваше да й писва от неодобрителното мръщене, отправено към нея от Джонас.
— Питай него. — Ланс махна с ръка към Породата. — Той свика срещата, настоявайки за секретност. Аз просто живея, за да служа.
Мегън трепна. Очевидно бе получил заповед от по-високо ниво, в противен случай не би бил толкова ядосан.
Джонас стрелна Ланс със студен поглед.
— Извинявам се, г-н Джейкъбс. Нуждата от поверителност беше голяма. Докладът, който получих от Брейдън относно разпечатката, намерена в онази пещера, е обезпокоителен. Информацията от другите източници — дори още повече. Трябваше да преценя ситуацията сам.
— Какво щеше да стане, ако бяхме провели срещата в къщата? — Брейдън беше прекалено близо. Стоеше зад гърба й, надвиснал над нея като тъмна сянка.
— Принтерът се изследва — каза рязко Ланс. — Ще разбера кой е имал достъп до него и е отпечатал графика. Просто е въпрос на време.
— Защо се бави толкова дълго? — Мегън поклати глава объркано. — Компютрите автоматично регистрират тези пароли.
Гласът, който отговори, изпрати студени тръпки по кожата й.
— Паролата е на шериф Джейкъбс.
Ланс се втренчи в нея. Тя усети болката, излъчваща се от него, но също така и покровителство. Ланс никога нямаше да я нарани. Мегън знаеше това, точно както знаеше, че слънцето ще изгрее сутринта и нощта ще дойде по-късно.
— Тогава имаме проблем. — Тя се обърна и погледан към Джонас. Сериозно започваше да не харесва този човек. — Очевидно някой е успял да открадне паролите.
— Шерифът ни уверява, че не е записвал паролата си или да я е споделял с някого. Тя се сменя всяка седмица и той използва стриктни протоколи за неприкосновеност на компютъра си.
Мегън се взираше в Джонас няколко дълги секунди. Ланс беше спокоен, мълчалив. А това не бе добър знак. Избухването наближаваше, а това бе нещо, на което Мегън не искаше да става свидетел.
— Кажи му да престане, Брейдън. — Тя се взираше в освирепелите сребристи очи, докато говореше на мъжа зад нея. — Веднага.
— И аз самият бих искал да чуя обяснението, Мегън.
Тя се обърна към него внимателно.
— Казах веднага — напомни му, запазвайки гласа си спокоен, а яростта — потисната.
Не разбираше каква игра играеше Джонас Уайът, но знаеше, че играе някаква, и използва Ланс, за да го направи.
— Нямам нужда от твоята защита, Мегън — отсече братовчед й. — Аз ще открия…
— Ако все още си в този офис. — Тонът на Джонас беше снизходителен. — Подобни грешки не са просто престъпни, шериф Джейкъбс, те са също и уличаващи.
— Кучи син… — Ланс скочи от стола си и заобиколи бюрото, преди Мегън да успее да застане пред него и да сложи ръка на гърдите му. Но бързо я отдръпна. Втренчи се в дланта си, усещайки остро чувство на отвращение от докосването, след това погледна нагоре към Ланс.
— Майната му. — Мегън запази гласа си спокоен, като се усмихна леко, за да го увери в доверието си. — Ние двамата знаем по-добре, Ланс. И съм сигурна, че ще намериш доказателство. Не му позволявай да те хване натясно.
— По дяволите, Мег. — Той се протегна и я хвана за раменете, изпращайки импулси от болезнено усещане, които атакуваха нервните й окончания. Тя се отдръпна назад, миг преди изненадващото ръмжене на Брейдън да изпълни стаята и той да я дръпне далеч от братовчед й.
— Какво, по дяволите? — Ланс я погледна шокирано. — Мег, добре ли си?