Той се протегна отново, но Брейдън я изтегли бързо зад себе си, без да обръща внимание на съпротивата й.
— Дяволите да те вземат, Брейдън…
— Какво, по дяволите, става? — гласът на Ланс бе изпълнен с объркване и гняв. — Ранена ли е?
Мегън успя насила да се върне отново пред Породата и лакътят й се заби в твърдия му корем, когато той се опита да я спре.
— Не ме бутай отново зад себе си. — Погледна го тя яростно. — Когато поискам да застанеш пред мен, ще те уведомя.
Ръмженето, което излезе от гърдите му можеше да сплаши някой не чак толкова ядосан човек, помисли си Мегън. Но нея никак не я впечатляваше.
Джонас се размърда нетърпеливо, привличайки вниманието й отново към себе си.
— Той няма да позволи друг мъж да те докосне, г-це Фийлдс — отсече Джонас яростно. — Изпробвай го и може да получиш повече от това, за което си се пазарила.
— Не те питам — отвърна му тя, усещайки как Ланс я гледа изненадано. — Така че можеш просто да млъкнеш.
— Не се налага да питаш. — Свитата му усмивка беше хладна и опасна. — Беше ми приятно да предоставя информацията.
— Джонас, не си особено разумен — посочи Брейдън, гласът му не бе ленив като преди, а не по-малко объркан от този на Ланс. — И да обвиниш Джейкъбс, че е предал братовчедка си, не е най-блестящият ти ход. — В тона му имаше съмнение, очевидно избра да пренебрегне предишното му изявление относно собственическото му отношение спрямо Мегън.
— Доказателствата са налице — отвърна Джонас. — Графикът идва само от този офис, никой друг не би трябвало да има достъп до него. Информацията, която успяхме да измъкнем от Койота, който ти залови, загатва, че някой действа отвътре. Джейкъбс е от вътрешната страна.
Ланс сви юмруци, изражението му бе изкривено от ярост, когато се обърна към Породата.
— Наситих се на обвиненията ти, Джонас.
Мегън се бореше да предотврати удара от емоциите, които се блъскаха в нея. Приближи се повече до Брейдън и привлече всеки щит, който можеше срещу тях, но нищо не помогна. Гневът на Ланс беше нажежен до бяло, гласът му, изпълнен с болка, бе на ръба на насилието, когато сребристите очи на Джонас потъмняха опасно. Мегън поклати глава и се вторачи в него, борейки се срещу енергичния водовъртеж от емоции, бушуващ около нея.
Не можеше да се освободи. Не можеше да избяга от усещанията.
— А аз се наситих от некомпетентността ти — каза презрително Джонас. — Кажи ми, Джейкъбс. Ти ли си този, който насочи Марк и Ейми към тази пустиня? Ти ли игра роля на свръзка със Съвета по генетика и техните Койоти? — гневът му беше като опустошителен пожар, поглъщащ всичко по пътя си.
— Гори в ада! — Ланс тръгна към другия мъж, мускулите му се стегнаха, и Мегън усети шибването на още една емоция. Измама. Лъжа. Внимателно изградена игра.
— Не. Ланс, той си играе с теб. — Тя скочи отново пред него. — Не му доставяй това удоволствие.
— Играе какво? — озъби се той, опитвайки се да се отдръпне от нея. — Проклет да съм, ако го оставя да стои в офиса ми и да ме обвинява, че се опитвам да те убия, Мегън.
— Спри! — Жената разтърси ръката му, пренебрегвайки дискомфорта, който изпита, докато го гледаше яростно. — Чуй ме! — Пръстите й го стиснаха, въпреки надигащия се под кожата й огън, пронизващата реакция от докосването на някой друг, която нямаше смисъл. — Той си играе с теб, Ланс. Знае, че не си го направил ти. Това не е нищо повече от една игра.
Мегън едва осъзнаваше, че трепери. Усещаше как яростта на Ланс тупти вътре в него, туптеше и в нея, изискваща действие. Не можеше да му позволи да се бие, не би му позволила. Всичко беше игра, внимателно изградена, причината за която Мегън не знаеше.
— Мегън, пусни го! — Брейдън сякаш се извисяваше над тях, ръката му покриваше нейната. Докосването му бе леко, успокояващо, докато това на Ланс я изпълваше с болка. — Той те наранява. Мога да почувствам болката, която се излива от теб. Пусни го.
Мегън трепереше, борейки се с усещанията, докато се взираше в братовчед си, който бе една от най-важните опори в живота й откакто се помнеше. Болката нямаше смисъл, острият дискомфорт в дланите й пронизваше цялото й тяло, караше мускулите й да се свиват конвулсивно и изгаряше кожата й.
— Наранявам я? — Ланс се намръщи объркано. — Мег, какво, по дяволите, става?
Ланс се отдръпна, издърпвайки внимателно ръката си от хватката й, загрижеността му я заля, когато някакво мрачно пращене от удовлетвореност прониза стаята. Мегън се обърна бавно към Джонас Уайът.