— Не те харесвам — информира го тя и скръцна със зъби от гняв. — Ти си болен кучи син. — Той знаеше. Мегън го усещаше. Беше наясно с нейните способности и ги изпитваше, като предизвикваше всички.
— Може би. — Джонас наклони глава в знак на обида, докато тя се взираше в него объркано.
— Защо правиш това? — попита жената спокойно.
— Защото трябва да бъде направено. — Породата вдигна вежди. — Разбирате ли, г-це Фийлдс, има шпионин в тази малка организация. Ако не в този офис, значи е някъде другаде. Ще открия кой е по един или друг начин. Благодаря ви много, че в този случай не бях прав. Шериф Джейкъбс е невинен.
Устните й се разтвориха шокирано.
— Всичко е игра — прошепна Мегън. — Знаеше, че аз съм емпат. Използва ме, за да се опиташ да хванеш в капан братовчед ми — обвини го тя. Гневът в гласа й нарасна, когато се обърна и погледна Брейдън. — Ти си му казал. — Всичко придоби смисъл вече. Някак си той бе научил за емпатичните й способности и ги бе обърнал срещу нея, за да противопостави Ланс и след това да гледа реакцията й. — Ти, копеле такова! — Започна да се бори в хватката на Брейдън. — Студенокръвен, безчувствен кучи син!
— Мегън. Стой мирно. — Ръцете на Брейдън се обвиха около нея, докато тя се опитваше да го удари с лакът в корема и да се отскубне от хватката му. — Не искаш да направиш това сама. Не точно сега. Прекалено много емоции те връхлитат. Успокой се и помисли трезво.
Гласът му звучеше в ухото й и пронизваше хаотичния грохот на кръвта в главата й, на емоциите и усещанията, които атакуваха мозъка й. Ярост. Гняв. Това бе нейната слабост. Сама не можеше да използва дори най-простия щит срещу тях.
Ланс се опита да потисне своите емоции, за да й спести болката от яростта си, но те все още бяха там, бушуваха из стаята, сякаш бяха отделно същество.
Мегън можеше да усети как трепери в ръцете на Брейдън. Дишаше тежко, съзнанието й бе просмукано от психичните вълни, въртящи се из помещението. Толкова много емоции. И над всички тях, удовлетворение. Удовлетворение, както и гняв, които се изливаха от Джонас Уайът.
Погледът й се вдигна към неговия, когато успя да се вкопчи в крехкия щит, който усещаше, че я заобикаля, спокойствието, което извираше от Брейдън и я обхващаше със защитата си.
— Махай се от офиса, Джонас — каза остро Ланс. — Веднага. И не се връщай отново тук.
— Съжалявам, шерифе. — Усмивката на Породата беше слаба и напрегната от собствения му гняв. — За жалост, не сме приключили още. Дойдох да намеря предателя, вместо това разбрах, че най-добрият ми войник вече се е чифтосал с братовчедка ти. Доста интересно развитие, трябва да отбележа.
Брейдън замръзна, а Мегън примигна към Джонас.
— Какво говориш? — озъби се тя.
Внезапно въздухът в стаята се сгъсти прекалено много и се изпълни с напрежение, което не й позволяваше да диша. Джонас погледна зад нея към Брейдън.
Усмивката му бе хладна.
— Чифтосването няма да й се отрази много добре, ако не се погрижиш за него, Брейдън. Побързай и я изчукай, преди да си е изгубила ума.
Всичко това беше безсмислено. Джонас нямаше акъл.
— Предизвикваш ме прекалено силно, Джонас. — Ръмженето на Брейдън беше диво, животинско. — Ако я обидиш още веднъж, ще те убия.
Джонас вдигна вежди и впи поглед в нейния.
— Обиждам ли я? — промърмори той. — Посочвам факт, Брейдън. Ти си чифтосан с тази жена. Това е малко известен феномен, който започна с Калън Лайънс, лидера на Прайда, и неговата съпруга. Вие двамата сте в средата на процеса на разгонване. Ти си я белязал, целунал си я и си я инфектирал с онзи хормон в езика ти, който е по-обвързващ от брак. И има само едно лекарство. — Устните му се извиха леко. — Е, може би не точно лекарство, но една от малкото надежди за облекчаване на възбудата, която ще стане толкова болезнена, толкова омаломощаваща, че Мегън ще изложи на риск всяка сфера на твоя живот. Поздравления, приятел. — В последната забележка липсваше всякаква искреност. Не че имаше значение.
Шок изпълни стаята. Той се блъсна в Мегън и прониза мозъка й, когато тя се обърна бавно, за да срещне погледа на Брейдън и усети пълния, неподправен ужас, който се изля от него и удари съзнанието й, заслепявайки я за всяка друга емоция.
Отричането му беше толкова силно, толкова яростно, че я зашлеви като плесница, блъсна я назад, протегна се към дълбините на душата й и попари една надежда, която тя не знаеше, че е разцъфнала вътре в нея.