Устните му се свиха още повече, когато погледна към Брейдън.
— Твоята половинка има голяма уста — изръмжа той. — Може да я вкара в беда.
— Смятам, че вече го направи — отвърна Мегън, преди да дръпне вратата и да се втурне по коридора. Силното ехо от затръшването на вратата беше кратък, приятен звук, когато дърво се удари в дърво. От другата страна се чуха приглушени проклятия. Нека си ругаят. Що се отнася до нея, бе понесла достатъчно.
Брейдън се взираше във вратата, главата му бе наклонена, а очите присвити. Мегън беше ядосана и наранена, и той ни най-малко не можеше да я вини. Мислите и емоциите му бяха твърде хаотични, за да й позволи да проникне през щитовете му, след онова първоначално, мигновено отхвърляне. Не можеше да рискува, не още.
— Хормонът, бушуващ вътре в нея, само ще направи нещата по-лоши — въздъхна Джонас, но тонът му вече бе по-спокоен.
Брейдън изсумтя.
— Благодаря за предупреждението. Точно това исках, моята жена готова да ме одере жив. Благодарности, Джонас.
— Наистина се надявам това глупаво разгонване да не стане обичай — каза другият мъж. — Това означава загуба на двама дяволски добри бойци. Тарик Джордан вече подаде оставка заради травми, така сочи досието му. Кучият му син се чифтоса със съседката си. Можеш ли да повярваш? Изпращаш един човек на мисия и следващото, което разбираш, е, че е чифтосан с малката сексапилна съседка. А сега и това. — Той поклати глава на ръба на раздразнението.
— Тревожи се повече за това, че не ти сритах задника, задето я ядосваш — изръмжа Брейдън, като прокара пръсти през косата си и въздъхна тежко. — По дяволите, можеше поне да се опиташ да проявиш малко такт.
Можеше само да клати глава в този момент. Директорът по Делата на Породите беше известен с манипулациите си и внимателно планираните игри. Но не и с милост или състрадание.
— Добре. Увери се, че животът ми ще бъде малко труден през близките няколко дни. Със сигурност това не е единствената причина да дойдеш тук днес? — Брейдън сви рамене неспокойно, опитвайки се да забрави за мисълта, че сексът може би наближава. Умираше да докосне Мегън, да предяви правата си над нея, да я маркира. Разгонването да върви по дяволите. Тя беше неговата жена, и той само се надяваше да я успокои относно този факт.
— Едва ли. — Джонас отиде до бюрото, седна небрежно на ръба и скръсти ръце на гърдите си. — Разпечатката определено идва от тук, нашето малко приятелче, Койота, ни увери в това. Той е жив, между другото.
Брейдън вдигна вежди.
— Определено не е очаквал това.
— Не е толкова лесно, но момчето говори, това е, което има значение. Ще го оставя да живее, докато спре.
— Знаеш ли кой е отпечатал графика? — Брейдън беше решен копелето, което бе предало Мегън, да си плати.
— Бях стеснил заподозрените. За съжаление, шериф Джейкъбс беше в краткия списък. Другите двама са Лени Бланшар и заместникът Хосе Дженсън. Назначил съм човек да ги следи и скоро ще получим отговори.
— Бланшар не изглежда такъв. — Брейдън поклати бавно глава, мислейки за приятелски настроения сержант.
— Тези обикновено ме правят най-нервен — изръмжа другата Порода. — Пази си задника. Все още не мога да ти изпратя екип, или да накарам някой да те покрива, знаеш това. Но работя върху нещо, така че да се надяваме скоро да имаме свободен екип. В същото време, ще се погрижа да започне разследване на двамата заместници и да видим какво мога да открия.
Брейдън кимна.
— А сега за другото. — Джонас се усмихна с прекалено голямо удоволствие. — Ти и госпожата трябва да бъдете подложени на изследвания. Мислиш ли, че можеш да я убедиш да сътрудничи?
Брейдън наведе глава. Да сътрудничи? Мегън? Сега?
— Някой ден, един от твоите войници ще те убие, Джонас — изръмжа той, като вдигна глава и отпусна ръце. — И проклет да съм, ако не бъда там, за да го видя.
Джонас се засмя.
— Задръж тази мисъл, приятелю. — Усмивката му показваше, че очаква това с нетърпение. — Доста време мина, откакто имах хубав бой, мисля, че ще се насладя на предизвикателството.
И там се коренеше проблема. Джонас рядко бе предизвикван.