Той си играеше, когато можеше; никога така, че да застраши хората си, но по начини, които ги караше да искат да го убият. В момента Брейдън разбираше положението и бе сигурен, че Мегън също го разбира.
Тя страдаше. Беше го почувствал, когато изхвърча от офиса и колкото и да го притесняваше това, то също така изпрати вълна от задоволство по сетивата му. Ключът към Мегън беше в докосването на емоциите, на сърцето й.
Тя беше ужасно независима, решена да остави своя следа, дори и ако тя е само в нейното малко късче от света. Беше боец, една от най-добрите алфа жени, които някога бе срещал. С малко повече тренировки и правилните щитове, от нея можеше да стане дяволски добър войник. Брейдън насочи погледа си към Джонас, чудейки се как командирът му ще приеме да има в редиците си човек, който не е Порода.
Уайът се намръщи към него.
— Какво?
— От нея би могло да стане дяволски добър войник — каза той с нисък глас. Бог да му е на помощ, ако Мегън го чуеше как се разпорежда с живота й. — Не е нужно да губиш войник, Джонас, вместо това можеш да спечелиш още един.
Очите на другия мъж се присвиха.
— Тя не е Порода.
— Те е емпат. А колекцията й от огнестрелни оръжия е по-голяма и от моята. — Брейдън изсумтя при тези думи. За съжаление знаеше, че има риск. Колекцията й от огнестрелни оръжия бе потресаваща. — Нещо повече, дори да не беше моя половинка, тя все пак е моята жена. Няма да я оставя настрана. — И той не можеше да се откаже от борбата. Да намали членовете на Съвета и на обществата за Чиста кръв, беше твърде важно.
— Не можеш да пребориш чифтосването. — Джонас се намести по-удобно на бюрото, докато другият мъж го гледаше внимателно. — Тя не изглежда доволна.
Брейдън въздъхна уморено.
— Не ми харесва някой да отнема правото ми на избор, Джонас, дори природата. Знаех, че тя е моя, но все още не бях решил как да я убедя в това. Сега всичко става още по-сложно. Тя усети, че отхвърлям идеята за чифтосването и сега е ядосана. Но ще го преодолее — няма друг избор.
Младият мъж стоеше неподвижно, докато Джонас продължаваше да го наблюдава. Директорът по Делата на Породите имаше този навик, сякаш можеше да надникне в душата на човека и да прецени дали си струва. За повечето хора беше объркващо, за онези, които работеха с него и се бореха до него всеки ден, беше успокояващо.
— Добре — кимна най-сетне рязко. — Изградете защитите и щитовете й. И обучението й е твоя отговорност. Ще го оставя на теб.
Сега трябваше само да убеди и Мегън.
Когато двамата се умълчаха, вратата се отвори и Ланс Джейкъбс влезе отново в кабинета си.
— Махай се от тук — сопна се той, когато забеляза Джонас да седи на бюрото му. След това се обърна към Брейдън. — Мегън е в офиса си, но ако не бъдеш внимателен, ще бъдеш ритан обратно до вкъщи тази вечер — в гласа му нямаше грам съчувствие.
— Вече знам откъде идва лошият характер на половинката ти — изсумтя Джонас към другата Порода, докато се изправяше бавно от бюрото. — Наследствен е.
— Продължавай да вярваш в това — измърмори Ланс, мина покрай бюрото и седна на стола си. Отпусна се назад и погледна двамата мъже замислено. — Тя ще се бори с вас с всеки свой дъх — информира ги след няколко секунди. — И можеш да налагаш забрана на каквото, по дяволите, си искаш, Джонас, но ти се забъркваш с моята братовчедка. Тя ми е по-близка от сестра. Не си мисли, че само защото живее в тази пустиня сама, семейството й няма да я подкрепи. Всеки един от нас ще го направи.
— Чак до чичовците от Специалните части? — Джонас сви вежди, а Брейдън сподави една въздишка.
— Особено те. — Усмивката на Ланс беше стегната, безмилостна. — Не забравяйте това. И докато сте тук, дръжте задниците си далеч от моя отдел, писна ми да се занимавам с Породи.
Това като че ли бе общото нещо между всички, които си имаха работа с Джонас.
Брейдън остана безмълвен, бдителен, преценяваше шерифа, докато той се мръщеше към Джонас. Този мъж имаше необикновена аура около себе си, едновременно стара и млада. Бе видял болка, бе познал смърт, и се бе върнал тук, предпазлив, ожесточен. Брейдън бе запознат с миналото му, знаеше досието му до последния детайл, но понякога човек може да прочете много повече в очите, които го гледат от едно уморено лице.
— Ще се връщам в Убежището. — Джонас кимна рязко, отвличайки вниманието на Брейдън от шерифа. — Уведоми ме, когато сте готови, за да се върна с Елиана.