Всичко, което щеше да каже, заседна в гърлото й в мига, в който съзря очите му. Те блестяха.
Кехлибарени искри трептяха в дълбоките златисти ириси, а гладното изражение придаваше на лицето му свиреп вид. Приличаше на завоевател. Мъж, решен да притежава.
Мегън отстъпи бързо назад.
— Това вече е добра идея — изръмжа той, пристъпвайки по-близо. — Запази малко разстояние между нас, защото колкото повече се приближаваш, толкова по-сладко започва да ухае нежното ти малко котенце и пениса ми става още по-твърд. А ти наистина не искаш да стане по-твърд. Още малко и ще се наложи да махна тези дънки и ще видиш точно колко дълбоко мога да се вмъкна между тези гъвкави бедра и колко силно мога да те накарам да крещиш, когато свършваш за мен.
Подбраните думи изпратиха пламъци по цялото й тяло, невидими пипала започнаха да пробягват по нервните й окончания, правейки тялото й по-чувствително, а пламъците — още по-горещи. Усети как влажна топлина намокря бикините й.
— Защо? — извика Мегън. — Ти не ме искаш. Не искаш това… — посочи себе си и него, визирайки разгонването. — Защо те е грижа?
— Обичаш да се самозаблуждаваш, нали, бейби. — Брейдън направи крачка напред и тя отстъпи. Моментът не беше добър да бъдат на една ръка разстояние. — Виж сега, ето тук грешиш напълно. Аз не отхвърлях теб, Мегън. Отхвърлях онова, което е направила природата, не теб. Няма причина за гнева ти.
Младата жена вирна брадичка отбранително.
— Имам право да ти бъда ядосана. Ти ме използва при скалите, използва емпатията ми да откриеш отговорите, от които се нуждаеш, също така позволи на Джонас да ме използва, за да се опита да хване в капан братовчед ми. Аз… — Усетих. Не можеше да произнесе думите, не можеше да предаде болката от отхвърлянето му.
Очите му блеснаха от съжаление, чувството я заля, стегна гърдите й и по лицето й се плъзна още една сълза.
Брейдън поклати бавно глава, ръката му се протегна да докосне бузата й, връхчетата на пръстите му погалиха кожата й с наслада.
— Никога не бих те използвал — закле се той. — Бях сам толкова дълго време, Мегън. Самотен вътре в себе си, знаейки, усещайки, че нищо в този свят никога не е било предназначено за мен. Тогава изведнъж открих нещо мое. Ти си моя — властният му тон я накара да примигне изненадано. Дланите му обхванаха лицето й и я задържаха неподвижно, докато палците му поглаждаха влажните й страни. — Моя. Всичко вътре в мен се сви от страх, защото изведнъж вече имах нещо за губене. Теб. И мисълта за това бе непоносима. Вече изгубих прекалено много.
Устните й се разтвориха и сърцето й започна да препуска — не от страст или вълнение, или от адреналин, а от надежда. Беше намерила някой, който й подхождаше — воин и щит. Мъж, когото може да уважава, с когото може да спори и да се забавлява. Не искаше да загуби това. Не искаше да бъде отново сама.
— Не…
— Да — изръмжа Брейдън, емоциите правеха гласа му дрезгав. — Още ли не разбираш, Мегън? Чифтосването не е само физическо явление. Не е просто химия. Погледни вътре в себе си. Ако можеш да обичаш някой мъж, да се опреш на някой друг, кой щеше да бъде той? Кой е любовникът, който преследва сънищата ти? Кой кара кръвта ти да кипи? Ние бихме били двете части на едно цяло, независимо кои сме и къде сме се срещнали. Знаеш това. Точно както го знам и аз.
Мегън стисна зъби, борейки се с растящото чувство на осъзнаване, че той е прав, но също така си припомни отхвърлянето, което знаеше, че бе почувствала по-рано. Тя имаше какво да губи.
— Разбираш ли? — Той долови емоцията, която Мегън не успя да скрие, натискът на пръстите се увеличи, докато изопнатите му черти ставаха по-примитивни, по-екзотични от вълнението, което той се опитваше да сдържа. — Почувствай го, Мегън. Почувствай това, което аз знам. Ти ме допълваш. Душата ми ще умре без твоята. Без теб, да ме прегръщаш силно в тъмнината на нощта; без смеха ти, да донесе светлината в мрака, който изпълва всеки шибан ден от живота ми — до края на дните ми. За първи път от тридесет и четири години, аз съм жив. Аз живея заради теб. И мисълта да се върна в онова пусто съществуване сам, ме плаши до смърт.
Емоциите му я връхлитаха, изпълваха я, стопляха я.
— Почувствай ме — простена Брейдън, гласът му беше дрезгав, измъчен. — Разбирам дарбите ти, защото моите са техни другари. Когато водим битка, усещам как се протягаш и се свързваш с мен, както никой друг досега, подсилваш ме с това, което знаеш, дори когато се възползваш от моята сила, за да се спасиш от болката. Ти си емпат, аз съм щит. Двете части на едно цяло, Мегън.