Тогава той я пусна, отстъпи назад и я погледна с такова вълнение, че тя едва можеше да диша, камо ли да говори.
— Това е, което се опитах да отхвърля, да отрека, дори след като знаех, че ако те изгубя, без значение по какъв начин, душата ми ще бъде мъртва като тези на Койотите, които търсят само кръв и смърт.
Пусна я, само за да извади от джоба на ризата си малка полиетиленова торбичка, съдържаща няколко хапчета. Погледът му проучи изражението й, когато тя вдигна очи въпросително.
— А това какво е?
— Това — той погледна към дланта си, а след това към нея, преди устните му да се извият горчиво, — е чудесно малко лекарство, предназначено да облекчи най-лошите симптоми на разгонването. Болката, ако не бъдеш обладавана достатъчно често, както и принудителното зачеване, причинено от хормоните, отделяни от моето тяло, може да стане… неприятно. За съжаление, да си чифтосан с Порода невинаги е приятно. Ако не искаш да забременееш, вземи това малко хапче.
— Противозачатъчно? — Колко ненормално.
— Според модата. — Брейдън сви рамене и пое дълбоко дъх с един жест, който засили още повече емоциите, които изпълваха и двамата. — Въпреки че хормоните в него са коренно различни от тези, използвани някога на пазара за лекарства. Тези са повече за блокиране на хормона, който се освобождава от моето тяло, отколкото за хормоните в твоето.
— Тогава защо ти не го вземеш? — Погледна го тя яростно.
— Защото, мила, не съм аз този, който ще страда, ако не зачене, а ти. Възбудата се увеличава, докато не се постигне зачеване. Хормонът продължава да засяга тялото ти, отхвърляйки всичко друго, освен нуждата от секс и възпроизвеждане. Това ще облекчи симптомите и ще спре овулацията. Така че направи своя избор.
— А ще накара ли това да изчезне? — Мегън продължи да се взира в безвредното малко хапче. Беше ли това лекарството, което бе прибързала да поиска?
— Нищо няма да го накара да изчезне — мъжът не изглеждаше недоволен. — Никога. Но то ще ни даде шанс да си изясним останалата част от всичко това, Мегън. Ние бяхме на път да го направим, така или иначе.
Младата жена вдигна поглед и се вторачи в него няколко дълги секунди.
— Ти ще препуснеш към залеза в мига, в който работата ти тук приключи.
Брейдън хвана ръката й и постави малкото пакетче в дланта й.
— Не, Мегън. Никога няма да те изоставя. Дори за ден. Сега вземи хапчето, бейби, след това ще говорим още. Евентуално.
Първо щеше да я отведе в леглото, тя го знаеше. Точно както знаеше, че следващият й дъх ще бъде изпълнен с неговото ухание, така също и че в мига, в който това хапче премине през устните й, той ще направи своя ход.
— Брейдън — тя облиза сухите си устни, опитвайки се да успокои нервите си. — Мина много, много време за мен.
За да бъде честна, не бе правила секс от години.
— Вземи шибаното хапче — изръмжа той. — Измъчвам се от мисълта как те докосвам, как те усещам гореща и стегната около мен. Това е всичко, за което мисля, откакто бях свидетел на смелостта ти в онази пещера. Не знам дали мога да чакам още дълго.
Очевидно тя не беше единствената, която бе докарана до лудост от разгонването.
Мегън отвори пакетчето, дишането й стана тежко, затруднено.
— Все още това не ми харесва — информира го, като вдигна малкото синьо хапче. Въпреки че мислеше по друг начин. Мразеше ситуацията, мразеше объркването, което я изпълваше, но знаеше, че чувствата й към Брейдън стават много по-дълбоки и по-силни от всичко, което дори наподобява „харесване“. — Това не е най-умното нещо, което някога съм правила — Мегън отвори устни и вдигна ръка по-близо до устата си.
Очите му пламнаха от чувствено обещание, когато тя пусна хапчето върху езика си, затвори уста и преглътна.
То се плъзна лесно по гърлото й, без помощта на течност, без съмнение заради интензивното овлажняване в устата й.
В гърдите на Брейдън отново завибрира ръмжене. Котешко. Опасно. Един звук, който накара вагината й да се свие от спазматични конвулсии. Мегън изпъшка от силата на усещането.
— Колко време е необходимо, за да подейства? — Мегън го погледна, знаейки че няма как да се бори с желанието, когато той се приближи. Тя отстъпи назад отново. И отново. Докато гърбът й не докосна стената, а широките му гърди я уловиха в капан.