— Проклет да съм, ако знам — измърмори Брейдън. — И не ми пука, докато мога да правя това.
Мегън очакваше целувка, но не и внезапното свеждане на главата му. Устните му докоснаха шията й, зъбите му се плъзнаха по кожата, а езикът му я погали с чувствена ласка. Тя се изправи на пръсти, усещанията бяха толкова силни, така изпълнени с удоволствие.
По гръбнака й се плъзнаха тръпки, разляха се между бедрата й и я изгориха до самата й сърцевина. Мегън усети гъстата влага да я овлажнява допълнително, чувстваше клитора си да пулсира и тупти от нужда за докосването му, а зърната й се стегнаха болезнено под блузата. Господи, жадуваше за докосването му. Навсякъде, по цялото си тяло. Копнееше за това. Болеше я за това.
Главата й се отметна назад към стената, ръцете й стиснаха предмишниците му, а пръстите му извиха бедрата й и я приближиха към него, когато той се наведе, за да притисне твърдия си пенис към нежното хълмче на женствеността й.
Мегън се разтърси от желание и изскимтя, когато нервните й окончания сякаш избухнаха от пламъците на нарастващата страст. Не можеше да си поеме достатъчно въздух. По дяволите, нямаше нужда да диша. Ако Брейдън просто я целунеше и докоснеше, за да успокои болката, нарастваща във всяка клетка на тялото й, тогава може би щеше да има шанс да оцелее.
— Проклятие, вкусът ти е толкова хубав — гласът му бе изпълнен с възхищение, когато улови меката част на ухото й между устните си за кратко гризване. — Сладък и горещ. Кара ме да се чудя дали ще запазя разсъдъка си, след като проникна вътре в теб.
Нейният разсъдък нямаше да издържи толкова дълго.
Единадесета глава
— Толкова си мека, Мегън. — Звукът на гласа му, дрезгавото ръмжене, което погали сетивата й като бриз, почти я накара да изгуби контрол. Ръката му се отдръпна от бедрото й, за да се отпусне точно под извивката на гърдата й. Лекото галене на пръстите му там, накара дишането й да се учести, а нервните й окончания станаха свръхчувствителни, докоснати от топлината му. Усещанията връхлитаха тялото й, пипала от електрическа енергия пробягваха по нея и я зашеметяваха, когато пръстите му навиха плата на блузата й и започнаха да го теглят нагоре.
Мегън се втренчи в него, борейки се със замаяните си сетива и нуждата от целувката му, когато усети докосването на хладния въздух до голата плът на корема си. Брейдън свали блузата й, като я надигаше бавно, докато езикът му галеше устните й — вкусът на канела и кафява захар я примамваше.
— Брейдън… — Младата жена трепереше, гърдите й бяха толкова подути, толкова чувствителни, че дори мисълта младият мъж да ги докосне накара дъхът й да секне. Никога не бе изпитвала такава силна възбуда, никога удоволствието не бе било така огнено.
— Да, бейби? — Гладното ръмжене накара коленете й да омекнат, когато почувства дрехата да се надига бавно над материята на сутиена й.
— Целуни ме. — Ръцете й все още стискаха предмишниците му, дори когато се надигнаха, за да може Брейдън да измъкне блузата през главата й.
— Ще го направя. — Той захапа устните й. — Обещавам. Но не още. Искам да почувстваш първо това. Искам да го узнаеш. Да разбереш, че се нуждаеш от целувката ми, че си гладна за нея, преди да я получиш.
— Миналата нощ ме целуна. — Задъха се, когато той улови ръцете й и ги вдигна, задържайки китките й с една ръка и опъвайки ги над главата й, докато пръстите на другата разкопчаваха сутиена й. — Брейдън!
Мегън се бореше за всяка глътка въздух, като усети сутиенът да се разтваря и дантелата да се потърква в чувствителните й зърна. Мъжът се взря в нея с присвити очи.
— Една целувка — изръмжа той, навеждайки глава. — Онова беше само една целувка.
Плъзна плата по заоблените хълмчета, като се постара да го потрие по пламтящите връхчета на зърната й и Мегън изкрещя от усещането. Пронизващи огнени светкавици се стрелнаха към утробата й и откраднаха дъха и разума й, докато тя трепереше от ласката. Очите й се затвориха, тялото й се тресеше от сетивното пренасищане, щом почувства дъха му по нежната плът.
— Колко са прекрасни — гласът му бе като тъмно, среднощно кадифе, грапав и чувствен. — Най-нежното розово в света. Невинно. Девствена ли си, Мегън?
Младата жена поклати глава отчаяно.
— Благодаря на Бога за това — в тона му прозвуча облекчение, примесено с еротичен глад, от който дъхът й секна. — Защото не знам дали бих имал контрола да те взема както заслужаваш, ако беше толкова невинна. А Бог знае, че би ме убило, ако ти причиня болка.