Устните му бяха изтеглени от зъбите, а главата му бе отметната назад. Жилите на врата му се напрягаха мощно.
Косата му се спускаше около него, а по тялото му блестеше пот. Бедрата му се движеха бавно, тласваха се напред и се оттегляха. Дъхът й секваше при всяко движение, което вкарваше още един сантиметър от ерекцията му в тялото й. Ръцете й стиснаха чаршафите отчаяно, а стоновете й отново се превърнаха във викове и неясни, безсмислени молби.
Фойерверки експлодираха вътре в нея, изгориха всяко нервно окончание и възпламениха чувствителната плът, когато той проникна по-дълбоко.
— Още — нареди Мегън задъхано, тялото й настояваше да побърза. — Моля те, Брейдън. Това не е достатъчно. Искам още.
Ръмженето му изпълни натежалия от страст въздух в стаята, когато бедрата му се извъртяха и го притиснаха по-навътре. Въпреки това, не бе достатъчно. Гладът отекна в стегнатата й вагина, която пулсираше от неудовлетвореност, докато соковете й се изливаха върху плътта му.
— По дяволите, ако ще ме чукаш, го направи — извика Мегън. — Престани да ме измъчваш до смърт…
Тя изкрещя секунда по късно, когато Брейдън се гмурна, заравяйки докрай твърдата дължина на пениса си вътре в нея.
Контролът остана в миналото. Сега нямаше нищо друго, освен неудържимия стремеж за освобождение, желанието да облекчи изгарящия глад, бушуващ вътре в нея. Бедрата й се повдигнаха без подканване от ръцете му. Вагината й милваше движещата се плът, стягаше се около него, свиваше се и пулсираше, като всеки тласък я издигаше във висините и я караше да полети, докато не я връхлетя оргазмът. Той я накара да надигне рамене от леглото, когато ръцете й сграбчиха раменете му, а очите й се впиха в неговите. Брейдън се тласна докрай отново. По-силно. По-дълбоко. Напрегната, почти болезнена гримаса изкриви лицето му, когато Мегън усети главичката на пениса му да тупти, да се подува още повече, а след това…
По лицето му премина ужас, когато Мегън почувства промяната. Подутината на вече удебеления ствол, израстъкът, се разтегна и се заключи дълбоко в пулсиращите мускули, които го стискаха и започна да се движи, притискайки се плътно към едно място, което изпрати усещането право в мозъка й.
Новият оргазъм бе прекалено силен, за да го понесе. Мегън можеше само да трепери. Отпусна се отново в леглото, тялото й се тресеше, тя крещеше и скимтеше неразбираеми думи, докато не чу рева на Брейдън и усети силните, горещи струи от семенна течност да се изстрелват вътре в нея и чувствената целувка на плътта го заключи в нея.
Мегън погледна към Брейдън с широко отворени очи, погледът й се впи в неговите блестящи, златни дълбини, когато почувства странното напрежение в невероятно чувствителната плът дълбоко във вагината си. Емоциите се изливаха от него към нея. Далечни, несвързани мисли, които се плъзнаха във вече отвореното й съзнание. Мегън почувства как странната й връзка с него се задълбочава.
По-силна.
Шип.
Свързани.
Заключени заедно.
Притежание. Яростно, дълбоко, разтърсващо притежание.
Животно.
Мисълта бе изпълнена с болка и отвращение от себе си. И не беше мисъл на Мегън. Идваше от Брейдън. От най-дълбоките и тъмни кътчета на душата му.
Мегън усети устните си да се извиват, усмивката й бе слаба, макар й с капка веселие, което започна да я изпълва.
— Харесва ми твоето животно… — прошепна тя, гласът й се напрегна, когато още една тръпка от затихващия оргазъм премина през тялото й. — Моето животно…
Дванадесета глава
Нищо не можеше да се сравни със сутринта на следващия ден. Брейдън стоеше на задната веранда и наблюдаваше изгрева на слънцето с чаша димящо кафе в ръка. Погледът му бе насочен към планините в далечината. Можеше да усети очите, които следяха къщата.
Едновременно приятелски настроени и враждебни. Брейдън знаеше, че има поне един екип от Котешки породи, които ги пазят, но бе сигурен, че има и някой Койот някъде там.
Младият мъж затвори очи за миг, позволявайки на свежия въздух на новия ден да мине по него, през него. Следата от злоба не беше силна. Имаше само намек за опасност, за злото, което ги преследва. Не достатъчно близо, за да има значение, но все пак беше там.
Той отпи от кафето си и огледа района, търсейки най-вероятното място в планинските хълмове наоколо, където биха могли да се скрият Койотите. Джонас бе изпратил карти и въздушни снимки на областта чрез защитената сателитна връзка, която лаптопът използваше. Най-вероятните места бяха отбелязани, въпреки че екипът, претърсващ скалите и скритите пещери, трябваше вече да е намерил някаква следа от Койотите. Просто имаше прекалено много места, които бяха дяволски подходящи за скривалища.