Мегън го погледна предизвикателно. Това открито неподчинение го накара да поиска да я повали по гръб. Да й покаже кой е по-силният, кой контролира положението. Тя му принадлежеше и най-добре бе да свиква с това още сега.
— Ти следваш, Мегън. Аз водя. — Този разговор започваше да му лази по нервите и бе време да сложи край.
— Съжалявам, Лъвче, но нещата не са точно такива — изръмжа тя, брадичката й се вирна предизвикателно, когато се изправи пред Брейдън като малко, злобно раирано котенце. — Чифтосването не променя това. И докато сме на тази тема, с колко други жени можеш да правиш това, между другото?
Брейдън се напрегна. Не бе очаквал това и очевидно Мегън току-що сама бе помислила по темата. Очите й се разшириха, след това се присвиха, а устните й се стиснаха подозрително.
— Доколкото знам, Породите се чифтосват само веднъж. За цял живот. — Поне такава бе информацията, която бе получил. — Точно както при истинските лъвове.
— Истинските лъвове имат шибан харем — изсъска тя, очите й блестяха мнително. — Един мъжки и до дванадесет женски.
— Чифтосват се само с една — увери я арогантно. — И се моля на небесата да последвам техния пример, защото ако трябва да се справям с още една жена, дори малко подобна на теб, ще хукна към бърлогата на Койотите, за да ме отърват от мъките ми. Ти, Мегън, заплашваш да унищожиш всичкия самоконтрол, който съм успял да постигна през годините.
— Моли се, наистина да се чифтосвате само веднъж — промърмори младата жена. Чувството на безсилие тежеше в гласа й, когато заговори и започна отново да се разхожда из стаята. — Защото аз не споделям.
Няколко секунди по-късно тя спря, обърна се към Брейдън и присви очи.
— Щом си толкова голям убиец, защо не проследиш хората, които убиха Породите тук?
— Първо, трябва да знам кого преследвам — изсумтя той. — Не трябва да убиваш заподозрените, Мегън. Не можеш да задаваш въпроси, ако не дишат. От четиримата изпратени Койоти, ти остави само един жив. Дай ми нещо, с което да работя, бейби.
Мегън скръсти ръце на гърдите си. Хубави, заоблени малки гърди, които пасваха идеално на дланите му. Твърдите зърна, стърчащи под тъканта на тениската й и уханието на желанието й връхлитаха сетивата му като горски пожар, излязъл извън контрол.
— Малко ми беше трудно да бъда добра, докато онези задници се опитваха да ме убият — сви рамене най-сетне тя. Но Брейдън имаше чувството, че бе имала намерение да каже нещо друго.
— Веднага щом разбера кой стои зад това, ще тръгна на лов. — Той запази отпуснатата си поза, облегнат на плота, пренебрегвайки едва прикритите погледи, които Мегън хвърляше към ерекцията, издуваща дънките му. С това темпо, пенисът му щеше да скъса ципа преди края на деня.
— Да, направи го — промърмори жената, обърна се и тръгна отново към масата.
Застана зад стола, облегна се на него и отново се взря в компютъра. Но не информацията преследваше ума й, Брейдън можеше да усети, колко е нервна в момента, знаейки какво предстои. Тайният й поглед към ерекцията, издуваща дънките му, му подсказа, че вниманието й вече е изместено от способностите му да убива към други, по-належащи въпроси. Същите тези въпроси, които тегнеха и в неговото съзнание и които той искаше да избегне.
— Нарича се шип — информира я мъжът хладно, знаейки, че отлагането няма да направи нещата по-лесни. — Но имам чувството, че вече го знаеш.
Силна руменина покри лицето й и Брейдън можеше да се закълне, че зърната й се стегнаха още повече. Те се притискаха към тениската със същата настойчивост, с която пенисът му се притискаше към дънките му.
— Да съм те питала? — каза остро Мегън, като се обърна рязко, изправи се и го погледна.
Брейдън вдигна рамене небрежно.
— Мога да го видя по лицето ти, Мегън. Толкова си нервна, че си на път да излезеш от кожата си. Няма смисъл от заобикалки или от игнориране на онова, което се случи.
— Може би съм малко нервна, след като изглежда съм залепена за един арогантен, всезнаещ разбойник, решен да ме ядосва цяла сутрин — посочи тя, успявайки да изобрази хладно презрение, въпреки смущението си. — Това би извадило всяко момиче от релси, не мислиш ли?
— Някои, може би. — Брейдън наклони глава в съгласие, а устните му се извиха в усмивка. — Мисля, че това те вълнува повече от всичко друго. Зърната ти са твърди. Щяха ли да се втвърдят още повече, ако ти кажа за всички хладни оръжия, с които можеш да си играеш?