Мегън пое дълбоко дъх, изражението й стана бунтовно, докато го гледаше.
— О, да, кръвта и вътрешностите наистина ме възбуждат — изсумтя саркастично. — Обзалагам се, че твоите ще направят чудеса с мен.
— Не кръвта ми искаш точно сега, Мегън. — Породата се напрегна, когато погледът й отново се насочи надолу, дишането й стана по-тежко, очите й трепнаха върху слабините му, преди да се повдигнат отново. — Малко е късно за преструвки, скъпа. Този шип може да те изнервя, но ти го искаш. Мога да го подуша.
— Ще ти отрежа носа. — Мегън потърка ръце, преди лека тръпка да разтърси стройното й тяло. Тя нарастваше вътре в нея, точно както бе казал Джонас. Нуждата от чифтосване, от зачеване. До три дни, най-много седмица, непреодолимата нужда щеше да стане почти невъзможна за отхвърляне. След това, възбудата щеше да стане по-лесна за предизвикване, въпреки че реакциите щяха да бъдат по-близо до нормалните.
Нищо нямаше да накара шипа да изчезне. Слава богу.
Това бе най-голямото удоволствие, което Брейдън бе изпитвал с жена.
Най-голямото удоволствие, което някога бе дарявал, дори под влияние на наркотиците, давани му от учените.
— Мислех, че малкото ти хапче би трябвало да поправи това — гласът й бе по-дрезгав, изпълнен с възбудата, която започна да набира сила вътре в нея.
— То само ще облекчи най-тежките ефекти от разгонването. Няма да има болка, ако ти не отхвърляш възбудата. — Тя може да не страдаше, но него го убиваше.
Мегън преглътна тежко, докато се взираше в Брейдън с игрив, гладен поглед. Високите й скули пламнаха и отново навлажни нацупените си устни с едно движение на розовото си езиче. Брейдън искаше да усети това езиче.
Ближещо го, галещо го.
Това бе неговата жена, неговото ухание я покриваше, неговата сперма я изпълваше. Той стисна зъби, заради силното желание да я бележи, което изпитваше. Беше си отказал растящото желание да й даде това чувствено ухапване по шията миналата вечер. Беше се борил с импулса с всяка капка контрол, която притежаваше. Днес обаче нямаше да се отрече от себе си.
Мегън отново облиза бавно устни, претегляйки възможностите си, помисли си той развеселено. Тази жена определено се опитваше да стои настрани. Бе доста предпазлива тази сутрин. Брейдън се чудеше кое ще надделее — навикът да бъде предпазлива или желанието да бъде обладана. Това, което със сигурност знаеше, бе, кое му се иска на него да спечели съревнованието.
Докато я гледаше, почувства тръпка на безпокойство, която се плъзна по гърба му, когато изражението й внезапно се освободи от нервността и нерешителността. На тяхно място се появи чиста женска чувственост. Това бе достатъчно, за да накара един зрял мъж да стане бдителен.
Секунда по-късно очите й потъмняха до черно, а руменината на лицето й се засили. Гладът я изпълни. Брейдън можеше да го подуши във въздуха около нея, да го вкуси в пикантния хормон, който внезапно подразни вкусовите му рецептори, когато жлезите под езика му започнаха да туптят настойчиво.
Младият мъж се напрегна, когато Мегън се раздвижи и заобиколи масата, докато го наблюдаваше с присвити очи. Той едва не се усмихна. Беше повече от очевидно, че малката палавница се опитва да докаже нещо. Просто не бе сигурен какво.
— Започваш да ме дразниш, Брейдън — каза тя, като заобиколи масата, плъзвайки се напред, а уханието на възбудата й започна да замъглява разума и преценката му. По дяволите, не искаше нищо друго, освен да я хвърли върху масата и да я чука, докато тя закрещи за милост. Или за още.
— Изглежда съм доста добър в това. — Породата сдържа смеха си. Проклятие, той вече се бореше за глътка въздух, когато ръката й докосна стегнатите мускули на корема му, копринената топлина се просмука в плътта му, когато ноктите й се забиха в кожата му.
Брейдън отпусна скръстените си ръце, пръстите на едната се протегнаха и се заровиха в дългата й коса. Миглите на Мегън запърхаха.
— Бъди сигурна, Мегън — изръмжа той. — В момента вървя по много тънкото острие на контрола си. Не мога да ти обещая, че ще бъда нежен.
Младата жена отвори тъмните си очи, те отразяваха толкова много емоции, че дъхът му секна. Усещаше страховете й, които се вихреха около него, страхът от връзката между тях, предпазливостта й по отношение на нея. Мегън бе сама от толкова дълго време. Прекалено дяволски дълго бе принудена да забрави, че е жена със свои нужди и потребности. Принудена да крие себе си и дарбите си в стремежа си да предпази онези, които обича. Нейната отдаденост на семейството й, очевидната й любов и жертвоготовност за тях, се докоснаха до него. Колко предана щеше да бъде към един любовник, или към човека, който държи сърцето й?