Точно сега търпението на Брейдън беше доста крехко. Въпреки старанието си, можеше да усети как обикновеното му спокойствие се подкопава допълнително, когато нетърпението на животното да се чифтоса нараства под повърхността. Той направи гримаса, когато ноктите й се плъзнаха по корема му и одраскаха плътта му, преди да достигнат ръба на дънките му. Мегън приглади колана, пръстите й — крехки, изящни, треперещи — се спряха на копчето.
Брейдън плъзна длани по раменете й и с любопитство усети леките тръпки, които пробягаха по плътта й. Беше сигурен, че реакцията й се дължи на разгонването. Но тя бе неговата половинка. Какво значение имаше причината?
— Ти си по мека и от най-фината коприна — въздъхна той, губейки се в страстта й.
— Имам нужда от теб — гласът й потрепваше от чувство. — Не съм свикнала да се нуждая от някого така, Брейдън. Това ме ужасява.
Той усещаше как страхът се излива от нея. Болезненото осъзнаване, че тя е обвързана с него, че за първи път в живота си не може да избяга. Тя не можеше да защити нито себе си, нито него от промените, които преобръщаха рязко живота й. Мегън бе изградила живота си около защитата на другите. И досега го бе правила съвсем сама.
— Харесва ми, че се нуждаеш от мен. — Брейдън погали кръста й и вмъкна ръка под тениската, за да докосне топлата, мека кожа. — Усещам как нуждата ти се обвива около мен и ме обвързва. Ти си едно чудо, Мегън — каза той тихо. — Моето чудо.
Ципът се плъзна бавно, освобождавайки ерекцията, която пулсираше болезнено под плата. Бог да му е на помощ, нямаше да издържи дълго с това темпо. Страстта вече гореше вътре в него, пронизваше плътта му, настоявайки той да я докосне, да я вкуси… да я притежава.
Негова.
Ниско, измъчено ръмжене излезе от гърлото му, когато Мегън го освободи бавно от дънките.
Несигурността и страхът бързо се изгубиха, затрупани под глада й. Брейдън усети как този свиреп глад се излива от нея и потъва в него, засилвайки усещанията, бушуващи в тялото му.
Контрол.
Брейдън спусна бариерите в съзнанието си инстинктивно. Не можеше да загуби контрол в този момент. Желанията, надигащи се между двама им, бяха прекалено крехки и твърде лесно щяха да бъдат съсипани, ако той ги насилеше в неправилното време. Вместо това, той трябваше да остави Мегън да го усети. Да й позволи да почувства неговите нужди, страстта му, желанието му.
Брейдън се облегна на плота, давайки й възможност да прави каквото поиска. Да го докосва, да направлява страстта, надигаща се толкова бързо помежду им. Да изследва собствените си желания. Това беше важно, той го знаеше, да й позволи свободата да го докосва, да го приеме.
— Никога не съм докосвала друг мъж по този начин — нервното й признание разби сърцето му. Тя бе жена притежаваща сила, страст. Да се отрече от себе си до там, че почти да не докосва, или да не позволи да бъде докосвана, сигурно е било мъчително за нея.
— Всичко е наред, бейби — простена мъжът. — Справяш се изключително добре.
Пръстите й проследиха дължината на пениса му, галейки го от тестисите до върха. За него това бе истинско мъчение. Мегън се наклони напред и устните й се притиснаха към гърдите му, а езикът й се подаде, за да близне колебливо плътта му.
Милостиви боже… Бедрата му се разтрепериха, когато удоволствието го връхлетя и го разтърси, когато пръстите й погалиха мястото точно под главичката на пениса му, откъдето шипът се бе появил и заключил ерекцията му в тесните дълбини на вагината й миналата нощ.
— Можеш да го почувстваш — гласът й бе изпълнен с благоговение и наслада. Наслада, която погубваше Брейдън, когато тя проучи изключително чувствителната плът, откъдето шипът щеше да се появи по-късно. — Точно под кожата. Той пулсира.
Цялото му тяло пулсираше. Болеше. Крещеше за докосването й, когато дъхът й погали кожата му. Устните й се раздвижиха върху твърдия гръден мускул, езикът й ближеше, разпространяваше огъня по цялата плът. Главата й се наклони и зъбите й одраскаха твърдото, плоско зърно, настръхнало за докосването й. И през цялото това време пръстите й открадваха дъха му, докато галеха пениса му.