— Бейби, играта, която играеш, е много опасна. — Брейдън се бореше да се сдържи, да й даде свободата, от която се нуждаеше.
Но Мегън също така искаше да пресече тази много тънка линия на контрол, която разделяше човека от животното.
— Харесва ми да живея опасно. Помниш ли? — Брейдън усети усмивката й, миг преди Мегън да започне да се спуска по-надолу — устните й, езикът й се плъзгаха по кожата му, докато се приближаваха към набъбналата дължина на ерекцията му.
Това непостоянно късче плът потръпна и се надигна в очакване, жадно за целувката й, за влажната топлина на устата й. Устата му се изпълни с вкуса на хормона, разливащ се от жлезите под езика му. Брейдън преглътна бавно и стисна зъби, когато страстта му стана по-силна, по-гореща. Мили боже, изгаряше жив.
— Това е лудост — изръмжа той, когато езикът й описа следа от електрическо усещане надолу по корема му. Ръцете му се преместиха от кръста й и се протегнаха към главата й, към меката, тежка коса, докато Мегън се приближаваше неотклонно към треперещата, нетърпелива плът, пулсираща в ръката й.
Мъжът се молеше за търпение, за контрол. Тя се нуждаеше от това, може би повече, отколкото той. Потребността да докосне и вкуси онова, което никога не бе била способна, никога не бе посмяла. И Бог знаеше, че той го иска повече, отколкото имаше нужда да поеме следващия си дъх.
— Ммм, толкова е горещ… — Тя щеше да го убие от удоволствие. — Горещ и секси. Ти ме караш да се чувствам секси, Брейдън — гласът й бе изпълнен с възхищение, което прониза мъглата, простираща се в съзнанието му.
— Бог да е на помощ и на двама ни, Мегън. Толкова си секси, че ще ме изгориш жив. — Езикът й близна пъпа му закачливо и бедрата му трепнаха в отговор, докарвайки пениса му по-близо до горещата й малка уста. — Моля се да ми помогне, защото ако ме подразниш още малко, може да не ти остане голям избор в играта, която играеш.
Тринадесета глава
Мегън усещаше желанието му, глада му. Той бушуваше около нея, вътре в нея, връхлиташе тялото й, съзнанието й, докато страстта, която я изпълваше не завладя изцяло вниманието и сдържаността й. Мегън знаеше какво иска Брейдън, какво жадува да почувства.
Пръстите й се стегнаха около основата на пениса му. Устата й се навлажни, предусещайки вкуса му. Желанието беше като звяр, който беснееше вътре в нея, когато тя сведе глава към главичката на коприненото копие.
Облиза бавно отчаяната плът, вместо да я поеме в устата си, както знаеше, че иска Брейдън. Езикът й се плъзна по влажната главичка и облиза малката капка течност, оформила се на цепнатината. Брейдън потръпна в хватката й.
Вкусът на възбуден мъж, солен и див, я изпълни с пристрастяващ глад, който Мегън знаеше, че няма нищо общо с възбудата, която усещаше да се излива от него. Нейният глад, нейното желание я разкъсваха, както нищо, което бе изпитвала досега.
Нямаше ги противоречивите емоции, които бе изпитвала преди години, когато бе опитвала някаква интимност с мъж. Нямаше го егоизма или чувството на триумф. Само чиста, неподправена страст, удоволствие, желание да дарява и да получава.
— Мегън, дразненето може да се окаже лоша идея в този момент — под дрезгавия тон на гласа му звучеше веселие, когато бедрата му трепнаха от закачливите ласки на езика й. — Бих те посъветвал да внимаваш в играта си, любима. — Контролът му висеше на косъм, Мегън усещаше усилието му да се сдържи.
— Хмм, не ти ли харесва? — измърмори тя срещу набъбналата плът. Беглата мисъл, че са в кухнята, полуоблечени и играят подобни еротични игри, изпрати тръпка на възбуда по тялото й.
— Може би ми харесва твърде много. — Брейдън сякаш говореше през стиснати зъби, когато езикът й се премести по-ниско и проучи пулсиращото място под пламтящата главичка, където Мегън знаеше, че се крие шипът.
— Дразенето може да бъде забавно. — Тя облиза подутата главичка, миг преди да позволи на устните си да покрият мястото и да го засмучат плахо, докато езикът й се плъзна отново по него.
Бедрата му потръпнаха, а пенисът му сякаш се поду в хватката й. Желанието, плътно и горещо, се завъртя около нея, вътре в нея, срещна нейното собствено и накара възбудата й да нарасне мъчително. Всяка клетка в тялото й сякаш стана свръхчувствителна и готова да експлодира в кулминация.
— Дразненето може да бъде опасно — сега гласът на Породата бе по-груб, по-примитивен.
Мегън го облиза отново, сред което надигна устни и ги плъзна по твърдата плът, преди устата й да се разтвори и бавно — толкова бавно, че можеше да усети как гладът нараства и се задълбочава, изливайки се към нея — да поеме туптящата главичка.