Имаше само миг, за да се възхити на силното мъжко същество, решено да я притежава, преди той да се премести над нея. Устните му обхванаха нейните, а гърдите му погалиха еротично вече изтръпналите й зърна. Завладя я опустошителен огън, когато езикът му се плъзна между устните й и помете устата й, потърквайки се в нейния, настояващ тя да го поеме, както бе направила с твърдата ерекция по-рано.
Мегън се изви към него, приемайки необузданата настойчивост и вкусът на подправки изпълни сетивата й. Стоновете им отекнаха в стаята — неговият животински, нейният умоляващ. Удоволствието я заля. Брейдън стоеше наведен над нея, дланите му обгръщаха подутите й гърди, а пръстите му започнаха да ги подръпват и отпускат. Мегън никога не бе смятала гърдите си за особена ерогенна зона, докато те не познаха докосването на Брейдън. Докато дрезгавото му ръмжене не изпълни устата й, миг преди той да прекъсне целувката. Устните му се плъзнаха целенасочено по челюстта и надолу по шията й. Ближеше я, хапеше кожата и прокарваше зъби по чувствителната плът, преди да се придвижи неумолимо към изпъкналите хълмчета с твърди връхчета.
Когато стигна до тях, Брейдън спря, клепачите му се повдигнаха замаяно и погледна нагоре към Мегън. Пълните му, твърди устни бяха подути от целувката им.
— Моя — грубият, дрезгав тона на гласа му я накара да потръпне в очакване, когато топлият му дъх погали напрегнатите й зърна.
Съпротивата е безсмислена, помисли си Мегън почти развеселено. Той предявяваше претенции над нея, можеше да го усети с всяка клетка на свръхчувствителния си мозък.
— Твоя ли съм? — предизвика го тя, усмихвайки се с преднамерена тайнственост, като се изви в ръцете му. — Докажи го.
Харесваше й да го предизвиква, харесваше й да кара очите му да потъмняват, а скулите му да пламват от страст.
Пръстите му се стегнаха върху зърната й, изпращайки електрическа вълна от удоволствие, която прониза утробата й. Мегън изстена, главата й падна назад безсилно. В този момент почти бе готова да го моли да я обладае.
— Моя си — каза той, повече от доволен от нейния отклик, ако тонът на гласа му значеше нещо.
— Кой го казва? — Мегън умираше от желание той да го докаже. Болеше я за това.
Брейдън се засмя на умишленото предизвикателство, палците му потъркаха чувствено зърната й, мъчителното удоволствие я накара да стисне зъби, за да не започне да го умолява да изпълни обещанието си и да я погълне.
— О, ще го докажа, бейби — гласът му бе нисък, напрегнат. — По начини, които никога не би могла да си представиш.
Мегън се напрегна от дрезгавия шепот, очакване и трепет се плъзнаха по нея от смътните картини, които изпълниха съзнанието й. Той зад нея, покрива я, взема я…
— Аз не мисля така… — Задъханият й смях я изненада, когато отвори очи и срещна погледа му с развеселено предизвикателство.
Не трябваше да бъде развеселена. Брейдън умишлено й бе позволил да усети емоциите му, както и желанията, които го владееха. А там имаше много, много желания. Те я накараха да се изчерви от пръстите на краката до корените на косите, гореща възбуда я изпълни при мисълта за тях.
— Никога не казвай никога, бейби — предупреди я той, очите му блестяха от собственото му веселие, когато сведе глава и езикът му облиза горната част на гърдите й. — Има толкова много различни начини, по които мога да те взема. Нямаш представа.
О, да, имаше. Развратник! Сега тези негови идеи се блъскаха в главата й — мисли, удоволствия, които никога не можеше да си представи. И те ограбваха волята й, ограбваха всяка съпротива, която би си помислила да опита. Поне повечето.
Всяка мисъл за противопоставяне, отказ или наказание за това, че си играе със съзнанието й бяха отнесени от влажната, грапава топлина на езика му, който се изви върху зърното й. Чувствителното връхче изкрещя от удоволствие, което я накара да потрепери от усещанията и от устните й се откъсна сподавен стон.
Мегън се изви под него, когато обхвана стегнатото зърно, засмука го в устата си и започна да го гали с езика си. Течен огън се стрелна през вагината й. О, по дяволите, това й харесваше. Толкова дяволски много. Беше невероятно. Горещо и бурно, и толкова вълнуващо, че Мегън едва не изкрещя от удоволствие. Само че той открадна дъха й. Открадна дъха й, а след това и всяка мисъл, която би могла да оформи, като се премести на другата гърда и повтори действията си.
Галеше, хапеше, ближеше и потъркваше. Езикът му, леко грапав, бе достатъчен, за да я подразни и да я подлуди, карайки я да копнее за повече. А начина, по който галеше зърното, докато го смучеше решително, определено я докарваше до лудост.