— Колко хубаво, Мегън — ръмженето в гласа му стана по-дълбоко, по-примитивно. — Толкова влажна и топла.
Брейдън се притисна към нея, широката главичка я разтвори, разтегна я с невероятно удоволствие.
— Точно така, бейби! — Той се надвеси над нея и я покри, след което започна да си прокарва път през стегнатите мускули на вагината й.
Господи, това я убиваше. Беше горещ и дебел, разтваряше я, галеше нервни окончания, които тя не бе знаела, че съществуват, докато той не я бе взел.
Мегън изскимтя, стисна с юмруци чаршафите и затвори очи. Не усещаше нищо друго, освен Брейдън, който я взема, държи я под мощното си тяло, езикът му галеше рамото й, а зъбите му го драскаха, докато се плъзгаше бавно и спокойно вътре в нея.
Тя потрепери, стегна се около него и се тласна назад, нетърпелива да поеме всеки сантиметър, да изпита отново невероятното удоволствие, което знаеше, че ще намери единствено с Брейдън.
— Точно така, бейби — припя той в рамото й, поставяйки леки, парещи целувки там, и започна да се движи. — Усещаш ли колко си нежна и тясна? Като плътна, малка ръкавица, създадена точно за моя пенис.
Думите му я накараха да простене от възбуда, дрезгавият, ръмжащ звук на гласа му прониза утробата й, докато членът му си прокарваше път с все по-силни тласъци.
Въздухът около тях започна да пулсира от страст. Неговата. Нейната. Уханието на горещ секс, потни тела и страст изпълни стаята. Ръмжащите стонове на Брейдън, отчаяните викове на Мегън, отекваха около тях. Усещанията не бяха просто удоволствие — бяха отчаян, мъчителен, буен екстаз.
Брейдън се стегна над нея, зъбите му се разтвориха над рамото й, бедрата му се движеха все по-бързо, тласкайки пениса му с резки, мощни движения, които я караха да крещи. Мегън наклони бедра, нагаждайки се към темпото му, когато почувства как вагината й се свива от пожара, а утробата й пулсира, издигайки възбудата й до невероятни висини.
Породата изръмжа във врата й и сякаш задейства невидим бутон и Мегън експлодира. Гърбът й се изви, нажежена до бяло светкавица прониза тялото й, когато оргазмът разкъса нервните й окончания в мига, в който усети зъбите на Брейдън да потъват в рамото й.
Болка и удоволствие избухнаха в нея, едното подхранваше другото, извисяваше го, докато тя вече не знаеше къде започват и къде свършват, или дали реалността някога ще се върне. Твърдият, еротичен израстък го заключи вътре в нея и я възбуди още повече, правейки оргазма й по-силен. Усети как пенисът на Брейдън потръпва, почувства силните, резки пулсации на спермата му, изстрелваща се във вътрешността й. Той изръмжа отново, един нисък, гърлен звук на удоволствие, когато освобождението му го разтърси толкова силно, колкото й нейното.
Мегън се срина под тежкото му тяло, усети как зъбите му се надигат от рамото й и езикът му облиза раничката, която тя знаеше, че сигурно е направил. Би трябвало да боли дяволски много, но вместо това младата жена чувстваше само слаба, далечна болка и леко смъдене.
И Брейдън.
— Ти ме ухапа — едва успя да произнесе думите. — Казах ти да не го правиш отново.
Мъжът изръмжа. Звукът изпрати тръпка от наслада, която прониза нервните й окончания и Мегън простена победено. По дяволите, какво бе едно ухапване? Беше заситена и изтощена, по-отпусната, отколкото си спомняше някога да е била. Можеше да се справи с едно или две леки ухапвания.
Може би.
Четиринадесета глава
— Това хапане трябва да спре. — Мегън огледа щетите по рамото си на огледалото над мивката и се намръщи на нараненото място. Сякаш бе любовен белег, оставен от някой вампир.
Две малки дупчици пронизваха плътта, напомнящи й за кървавите книги за вампири, които обичаше да чете. Младата жена потръпна при мисълта.
— Не е толкова зле — каза тихо Брейдън, докато стоеше до вратата и я наблюдаваше, очите му бяха като тъмно злато, а предпазливото му изражение не издаваше нито една от мислите му, когато погледна рамото й.
Мегън се опита да долови какво мисли или чувства мъжът, но той сдържаше емоциите си, прикривайки ги внимателно зад щитовете, които като че ли бяха естествена част от него.
— Иска ми се да можех да направя това — измърмори тя раздразнено, преди да извади един мек, памучен потник, който щеше да бъде принудена да носи под ризата си. Определено днес бе ден „без сутиен“.
— Би могла, ако се опиташ. — Мегън замръзна. Сега можеше да долови решителност в гласа му, макар тя да бе много внимателно прикрита.