— А ако не мога? — попита Мегън, мразеше мисълта да го провали, да провали и двама им. — Опитвала съм и преди, Брейдън.
— Но с мен не си — посочи той хладно. — Идва време, Мегън, когато трябва да спреш да се криеш и да започнеш да се бориш. Мога да ти помогна, ако ми позволиш.
Или можеше да я принуди да го направи по неговия начин, каквото и да й струваше това.
Мегън го видя в очите му, в мрачните очертания на устата му. Усети как стомахът й се свива от нерви, а съзнанието й се бунтува срещу предстоящата болка. Бе й отнело години да се измъкне от емоциите и ужаса от насилствената смърт. Сега щеше да бъде също толкова силно, колкото бе и когато се бе сблъскала с болката за първи път.
— Искаш ли да умреш като тях? — попита тогава Брейдън. — Ще позволиш на Съвета да спечели? Или ще отвърнеш на удара?
Щеше да се бори. Отговорът беше мигновен. Никога не се бе предавала без борба, просто не знаеше как да води тази битка.
Мегън мина покрай него предпазливо и влезе в кухнята, ботушите й стояха до вратата, а кобурът и коланът й висяха на закачалката на стената. Погледна към пистолета Глок, прибран в защитния му кобур, преди да вземе ботушите и бързо да ги обуе. Сложи колана на кръста си, а кобура закачи на бедрото си. Отиде до килера, отвори скритата врата и вдигна няколко калъфа с ножове от рафта, покрит с кадифе, както и една автоматична картечница с къса цев.
— Очакваш да бъдат там — каза Мегън. Усещаше това. Не от мислите или емоциите, идващи от Брейдън, а с едно вродено, дълбоко вътрешно чувство, което не можеше да обясни.
— Наблюдават къщата. — Тази информация не я изненада. — Предполагам, че не са нападнали, защото са наясно с присъствието на екип на Котките, който ги следи от една позиция над нас. Обаче ще ни последват. Възможно е дори да имат екип там.
— И как очакваш да минем покрай тях и да влезем в каньона? И ако успеем да го направим, как се предполага, че ще разбера нещо? — На нея това й приличаше на рецепта за бедствие. — Не мога да работя при такива обстоятелства, Брейдън. — Емоциите щяха да я атакуват, ако захвърлеше защитите, които бе изградила срещу тях. Дори и леки, те щяха да й позволят да работи за кратки периоди от време.
— Справи се добре в дерето онзи ден — посочи Брейдън, гласът му не стана по-дълбок, нито по-топъл.
— Ти ми помогна. — Знаеше това, осъзнаваше го с болезнено чувство на провал. — Скрих се зад щита, който имаш около себе си.
— Защото аз ти позволих — гласът му бе нисък, опасен. — Позволявам ти да използваш щитовете ми, защото имаш нужда от тях. Мозъкът ти трябва да научи как работят, дори ако го прави така подсъзнателно. За толкова силна, колкото подозирам, че си, ти бързо ще научиш как да създадеш свои собствени щитове с помощта на моите като насока.
Горчива усмивка изви устните й.
— А ако не проработи?
— Тогава и двамата ще затънем до гуша в неприятности — в тона му нямаше съмнение. — Искаш ли да рискуваш това?
Мегън стисна силно треперещите си устни. Вместо да отговори, тя се наведе и пристегна с ремък единия от ножовете под коляното си, а другия на бедрото си.
— Не ми харесва начина, по който преценяваш шансовете ни. Твоите приятели да отстранят екипа, който ни следи тук — предложи тя.
Мъжът изсумтя.
— Ако могат, ще го направят. Винаги има шанс да не успеят. Сега да тръгваме. Искам да стигнем до там преди обяд.
Той се обърна и се запъти към изхода на къщата, очевидно очаквайки тя да го последва. По дяволите. И тя щеше да го направи, сама го знаеше. Той носеше със себе си аромат на опасност, на приключения, на увереност, че тя ще победи демоните си и ще открие свободата, за която бе копняла през всичките тези години.
И в този момент, колкото й безнадеждна да изглеждаше мисията според Брейдън, Мегън разбра, че той не би ги вкарал небрежно в ръцете на врага. Той бе правил това през целия си живот, планирайки всяко действие, всяка битка. Знаеше какво прави.
Обаче това съвсем не означаваше, че трябва да й харесва.
Не означаваше, че той няма да й каже точно какво се случва. В този момент тя разбра, без сянка на съмнение, че това не е нищо повече от един тест. Решителността да го последва, да му се довери. И проклета да бъде, ако го подмине.
Брейдън запази изражението си спокойно, а щитовете внимателно спуснати, когато Мегън отвори вратата на Райдъра и скочи на седалката.