— GPS, придвижване към район 6–15, Сектор С, Дефилето на Каспър. — Предното стъкло веднага се превърна в мрежа от кръстосани линии и точки на картата, когато Брейдън даде назад, за да обърне Райдъра и потегли.
— Каньонът е ето тук. Ланс и аз винаги го наричаме Дефилето на Каспър, макар че официално няма име. Кръстихме го така, заради звука, който издават ветровете в определени часове на деня — като призрачен смях, преминаващ през каньона. — Ето тук — Мегън посочи един участък на маркирания кръг, хълмист, изглеждащ непроходим, ако се използва Джи Пи Ес навигация. — Има един рядко използван път, който криволичи през тази област. Доста е скрит, дори от въздуха, така че на сателитите ще им е трудно да го открият. Ако изключим GPS-а и локатора на Райдъра, бихме могли да се промъкнем оттам. Той ще ни отведе над каньона и ще ни позволи да го изследваме от място, което е дяволски близо до пълния изглед на целия каньон. Това може да ни даде предимство, което другите пътища не биха могли.
Брейдън погледна към екрана и челото му се набръчка, когато видя направлението, което Мегън показа с докосване на определени точки. Както бе казала, пътят бе скрит толкова добре, че дори сателитите на Породите не биха били в състояние да го открият.
— Райдъра може ли да го премине? — Участъкът изглеждаше изключително неравен.
— Ланс и аз ходихме на риболов там миналото лято с дядо. — Мегън посочи синята област, намираща се на не повече от миля от наблюдателната точка, която тя предложи. — Взехме цялото разстояние с неговия Райдър. Пътят е неравен, но определено проходим, и районът е по-зелен от долината по-долу, която пресича прашната пътека. Без маяци, локатори или облачета прах, сателитните изображения — ако Съветът използва такива — не могат да ни засекат тук. Те няма да ни очакват, ако са там.
Вълнение. Брейдън усещаше как нараства вътре в нея, примесено с малка доза страх. И възбуда. Той вдиша бавно, обуздавайки страстта, надигнала се в него.
— Престани да душиш. — Мъжът едва не се засмя от раздразнения тон на гласа й. — Да напуснем къщата беше твоя идея, не моя. Аз бях напълно щастлива да се търкаляме в леглото.
— Умееш да описваш нещата по начин, който ме смайва, Мегън — провлече Брейдън. — Следващият път ще опитаме кухненската маса и да видим какво ще кажеш тогава.
— Иуу, аз ям там — отвърна тя с престорено отвращение.
Той я погледна, позволявайки на една усмивка да извие устните му.
— Само ще си хапна от теб — каза мъжът, без да се опитва да скрие глада в гласа си.
Мегън се изчерви. Харесваше му да гледа как цветът се плъзва по кожата й, начина, по който очите й потъмняват и дишането й се учестява.
— Развратник — обвини го тя, но в тона й имаше топлина. — Ще почакам, докато стигнем по-близо до мястото, преди да изключа GPS-а и локатора. В противен случай, всеки от офиса може да ни проследи. Никога няма да повярвам, че Ланс ще ме предаде, но има няколко души там, на които не бих се доверила, докато не ги отхвърля като заподозрени.
Имаше няколко човека, Брейдън го знаеше, които биха я предали на мига. Джонас бе изтеглил профилите на всички заместници в управлението, както и на шерифа. Досиетата им не бяха толкова чисти, колкото следователите бяха посочили.
— Очаквах това. — Брейдън кимна и посочи към малкия район на няколко мили от сегашното им местоположение. — Ще спра тук и ще ги деактивираш. Докато сме там, ще се свържа с екипа, който наблюдава къщата, за да разберем дали могат да отстранят Койотите. Вчера не успяхме да установим точното им местоположение, но се надявам, че когато сме потеглили, те са се размърдали. Екипът ми ще успее да ги открие, ако го сторят.
Автомобилът се изпълни с тишина. Брейдън усети как Мегън пое дълбоко дъх, преди да изключи GPS картата и да се облегне на седалката си.
Младата жена следеше пътя пред тях, тялото й бе напрегнато, а емоциите — хаотични. Брейдън знаеше, че стъпката, която бе предприела, не е никак лесна.
— Мога да се проваля — напомни му най-сетне тя, опитвайки се да успокои дишането си, страховете си — сякаш изплашена, че силата на думите ще се увеличи след произнасянето им.
— А може да намериш свобода. — Брейдън държеше здраво ръце на волана, отказвайки да се протегне към нея, да я успокои, както настояваше всеки инстинкт вътре в него.
Би трябвало да защити половинката си. Да води нейните битки, да се грижи за нея. И Бог знаеше, че живееше, за да се грижи за нея. По дяволите, беше толкова влюбен в нея, че действаше по-скоро като неопитен младеж, а не като напълно зряла Порода. Тя беше другата му половина и чифтосването нямаше да му позволи да отхвърли това.