— Да ги увеличиш. — Мегън замълча, докато се взираше в него. — Ще увеличат онова, което вече е там.
Вдишай. Издишай.
Можеше да се справи. Щеше да го убие по-късно, но засега можеше да се справи. Да си свършат работата, това бе най-важното. За останалото щеше да се погрижи по-късно.
— Ще бъда тук, с теб, Мегън. — Той се обърна, изражението му бе спокойно, почти празно. — Ще работим заедно. Ще се уравновесяваме взаимно. Обещавам.
Устните й се присвиха, докато се бореше с горчивината, която сякаш се просмука в нея. Да се уравновесяват взаимно.
— Ти няма да почувстваш онова, което ще почувствам аз, Брейдън. — Усещането, че я е предал, все още я жегваше. Чувството да бъде използвана изгаряше душата й. — Това не е баланс.
— Ще видиш — Брейдън се обърна и продължи надолу по пътеката. — Няма смисъл да ти обяснявам, но ще видиш какво имам предвид.
Колкото повече се приближаваха до дъното на каньона, толкова по-силни ставаха следите. В този момент, не беше ярост или смърт. Усети решителност, чувство за цел.
Мегън спря пред широкия вход, опитвайки се да потисне тръпките, преминаващи през тялото й. Един от злочестите странични ефекти на способностите й бе фактът, че усещаше не само емоциите от събитието, но също така и живота, който са водили жертвите. Не беше кристално ясно. Не бе достатъчно силно, за да открие отговори или дори напълно да разбере тъмнината, която изпълваше съзнанието й и по-късно щеше да нахлуе в сънищата й. А тъмнината в двете Породи, които бяха умрели тук, беше дълбока.
Мегън спря точно до възвишението на скалите, затвори очи и се опита да се фокусира. Те не бяха уплашени. Бяха спрели тук, взирайки се в каньона дълго време, осъзнаващи нещо… Опасност.
— Те бяха ловци — гласът на Брейдън беше тих. — Марк и Ейми бяха партньори в лабораторията, защото техните способности се допълваха взаимно. Марк беше перфектен стрелец, а Ейми — добра с хладните оръжия. Бяха много добър отбор. Тя имаше усет за оръжията, беше и отличен следотърсач, а той брилянтен стратег. Подозираме, че са били чифтосани, но така и не стигнахме навреме до тях, за да го потвърдят.
Мегън усети, че двамата са били близки, въпреки че са се опитвали да го скрият. Малкото разстояние, което долови между тях, не беше в резултат от този опит да скрият връзката си. Беше резултат от предателства. Те са се обичали, но любовта им е била помрачена по ужасен начин.
— Били са чифтосани. — Младата жена се намръщи, докато пресяваше следите. Усещаше връзката, която са имали помежду си и тя бе много силна.
Странно, информацията, която можеше да бъде намерена, остатъчните следи от насилието. Сякаш всичко, което двете Породи бяха чувствали, бе запазено, като отпечатано върху каньона подобно на информация, запазена на хард диск.
Брейдън. Той стоеше точно зад нея, първичната му ДНК сякаш бе като магнит за психичните следи.
— Концентрирай се — гласът му бе почти хипнотизиращ. — Аз съм до теб, Мегън. Знам какво има тук. Довери ми се, за да ти помогна.
Тя тръгна бавно през каньона, с всяка стъпка долавяше присъствието на двете Породи, докато си проправяше път между отвесните скали, издигащи се над тях.
Марк беше суров, яростен. Бе вярвал безусловно в онова, което бяха отишли да направят. Ейми не беше толкова уверена. Не бе изплашена, а по-скоро предпазлива. Усещаше нещата по-спокойно от своя партньор, от своята половинка.
Мегън пое рязко дъх и спря. Мразеше това. Вътрешностите й се свиха от болка, физическо усещане, съответстващо на душевните ексцесии, когато почувства как духа на жената се протяга към нея.
Усети смърт.
— Не мога… — прошепна тя, отчаянието се надигна вътре в нея и дланите й се притиснаха към корема й.
— Ти не си част от това, Мегън — прозвуча гласът на Брейдън в ухото й, ръцете му я уловиха през кръста и я задържаха на крака, когато тя разбра, че ще падне. — Почувствай го в ума си, точно сега — тонът му стана по-твърд. — Дръж очите си затворени, скъпа. Не забравяй. Ти си изолирана. Откъсни се.
Изолирана.
Ръцете й се стегнаха върху корема й, когато усети болката да се надига в душата й.
— Тя е била бременна. — Мегън искаше да се свие на кълбо, да намери дупка, в която да се скрие и да скърби.
Не. Не. Това беше Ейми. Ейми искаше да се скрие.