— Няма емоция. Само присъствие.
Мегън по-скоро почувства, отколкото чу проклятието му.
— Връщаме се обратно над каньона — изръмжа в ухото й. — Оттегляме се в Райдъра.
Отстъпвайки назад, Мегън задържа погледа си на завоя, който водеше от другата страна на каньона. Защо чакаха там?
Какво търсеха? Съзнанието й гъмжеше от вихрещи се емоции, които нямаха смисъл, а и нямаше време да ги пресее. Но усещаше, че отговорите са там, на една ръка разстояние. Там бяха тайните на Марк и Ейми, както и онези хора, които сега ги причакваха в засада.
Определено не бяха Койоти, помисли си тя, докато Брейдън я побутваше нагоре по пътеката към върха на каньона. Стараеше се да стои приведена, докато се движеха между прикриващите ги камъни и храсти, тичайки по стръмния склон. Тишината бе наложителна. Усещаше мълчаливата молба на Брейдън, в това как я подкрепяше, когато бе необходимо, като я предпазваше да не стъпи на по-меко място и я превеждаше през по-твърда земя.
Под това можеше да почувства търпение, тиха наблюдателност. Които и да се криеха в каньона, знаеха, че тя и Брейдън също са там, или поне подозираха, че ще заобиколят завоя. Чакаха ги.
На Мегън й се прииска да изскимти, когато болката прониза съзнанието й. Отне всяка капка сила, която тя притежаваше, за да избяга обратно нагоре по пътеката, да се концентрира върху изкачването, а не да легне и да застене от болка.
Когато наближиха върха на скалата, Брейдън я дръпна рязко, карайки я да спре. Чак тогава го усети. Едно присъствие, точно над тях, някой ги чакаше.
— Ти остани. — Той я бутна зад камъка, който използваха като прикритие и се обърна да я погледне. Очите му блестяха в златисто от ярост. — Ще се върна за теб.
Мегън улови ръката му, изпълни я негодувание, не желаеше да му се подчини. Беше стигнала до тук, и проклета да бъде, ако му позволи да я скрие точно сега.
— Ще бъда плътно зад теб — каза му, като внимаваше да запази гласа си тих. — От тук можем да тръгнем настрани, за да се приближим отзад и да ги издебнем. Можем да се придвижим до върха при по-малките камъни и храстите, покриващи входа. Ще бъдем скрити и от двете им страни.
Мъжът сви устни, в очите му прочете мигновен отказ.
— Ще проработи, Брейдън — прошепна тя. — Не сме толкова далеч от Райдъра. Можеш да ги подушиш, нали?
Той кимна кратко.
— Ще разбереш къде са веднага щом стигнем върха. Може да ми сигнализираш и ще ги повалим. Това е единственият начин. — Мегън можеше да го почувства. Мозъкът й бе едно блато от усещания и информация, които нямаха смисъл, но това имаше. Някой ги чакаше, вероятно с намерението да им попречи да се измъкнат от тук живи.
— Ще се борим заедно или изобщо няма да се борим — каза тя яростно. — Няма да ти позволя да се отнасяш към мен снизходително и да ме глезиш.
— Ако не направиш каквото ти казвам, може да загинеш — изръмжа Брейдън. — Нека първо проверя какво е положението.
Мегън го погледна разгневено.
— Върви тогава — изрече хладно, пусна ръката му и се облегна на скалата, докато гневът изгаряше гърдите й. — Просто ще стоя тук и ще те чакам като добро момиче.
— Направи го — изсумтя той и кимна рязко. — Дай ми десет минути. Ако не ме видиш, след като изтекат, приеми най-лошото и използвай това — постави един малък предавател в ръката й.
— А това е?
— Сигналът отива директно при Джонас. Той ще изпрати помощ. Стой скрита и стреляй по всичко, което се движи по грешен начин. Тук си в сравнителна безопасност. — Брейдън докосна бузата й, преди да я стрелне с порочна усмивка. — Но възнамерявам да се върна, бейби.
Той я улови за тила, целуна я бързо и силно, след това тръгна.
Кучи син. Опитваше се да я защити. Играеше си на големия лош Котарак герой, който се грижи за слабите, крехки жени.
Мегън изсумтя при тази мисъл. Тя не смяташе така.
Една.
Две.
Три.
Наблюдаваше го как си проправя път наляво към острата издатина на скалата, за да прикрие присъствието си.
Беше гъвкав, трябваше да му го признае. Ако не го гледаше как се движи сред храстите и камъните, никога нямаше да разбере, че е там.
Но това бе добре, точно в това тя не бе особено добра.
Четири.
Пет.
Шест.
Сега.
Мегън се отдръпна от камъка, плъзна се надясно, внимавайки да остане приведена и започна да се промъква нагоре по пътеката от противоположната страна.