Проклета да е, щеше да я напляска, задето върши нещо толкова глупаво. Тя не беше обучена да се бие по този начин. Мозъкът й бе прекалено чувствителен точно сега, за да върви срещу противници, които са по-добре тренирани и решени да убиват.
Ето го. Първият преследвач беше позициониран на най-долния клон на дървото точно отпред. Подметката на ботушите му го издаде, когато се размърда. Цевта на пушката му бе закътана в боровите иглички, тъмното й око бе насочено към ръба на каньона точно зад Брейдън.
Отлично.
Той се придвижи внимателно, като преценяваше скока си към клона и колко бързо ще вдигне тревога. Знаеше, че ще трябва да бъде бърз.
Плъзна навън от калъфа ножа, който носеше на крака си, острието не издаде нито звук, докато се освобождаваше от кожата, която го държеше плътно.
Страшно остър и смъртоносен. Брейдън спря, когато стигна до удобно разстояние за хвърляне. Да го рани или да го убие? По дяволите, мразеше да не знае срещу кого е изправен, но пък неговите приятели не предизвикваха късмета си, като се криеха по дърветата в засада, затова мъжете, които го чакаха определено не бяха приятелски настроени.
Той завъртя оръжието, балансира острието в ръката си, след което го изтегли назад, за да го хвърли.
— Аз не мисля така, животно.
Брейдън замръзна, когато долови движение зад себе си.
Кучи син.
Вдигна ръце бавно, преценявайки риска.
— Хубав нож, живо… — гласът заглъхна, когато Брейдън запрати напред острието с едно рязко извиване на китката, след което се хвърли на земята и се завъртя бързо.
Обърна се, издърпа мощната пушка от задъхания войник, преди да се завърти и да стреля към бора. Двама извън играта.
Приведе се ниско и побягна към дърветата и към Мегън.
Изстрелът рикошира през сечището, когато войникът падна от бора с главата напред към твърдата земя под него.
Адреналинът забушува в тялото на Мегън секунда след като бе даден изстрелът. Кръвта започна да препуска във вените й, а сетивата й се изостриха. Желанието да действа я връхлетя като неуправляем влак, който всеки момент ще се сблъска с всяка мечта, която някога бе имала.
Инстинктът се надигна в нея, съзнанието й се отвори, усещанията, отпечатъците и моментната информация се блъснаха в него и се комбинираха с възбудата, която я разкъсваше.
Мегън знаеше, че двамата повалени мъже не са единствените хора, но другите бяха достатъчно далеч, за да дадат на нея и на Брейдън удобен случай. Тя се втурна от заслона на дърветата, бягаше силно и бързо към Райдъра. Адреналинът й даде прилив на бързина, на сила, и младата жена дори не осъзнаваше колко често е била в наистина опасна ситуация.
Харесваше й това. Жадуваше за него. Това бе живот.
Секунда по-късно се плъзна покрай Райдъра и дръпна рязко дръжката на вратата. Пръстовите й отпечатъци на мига бяха регистрирани от системата за сигурност и вратата се отвори. Мегън скочи на седалката, запали двигателя и го форсира, докато затваряше вратата. Погледът й проучи района за Брейдън. Проблясък от златистокафяво точно пред нея накара устните й да се извият в усмивка и даде пълна газ. Гумите с големи грайфери се забиха в пръстта и тя залитна напред, когато подкара към Породата. Куршумите започнаха да удрят задницата на автомобила и Мегън завъртя рязко волана, за да се измъкне от мерника на стрелците.
Бързото движение накара Райдъра да хвърли назад пръст и камъни. Мегън се пресегна към вратата на пасажера и я отвори тъкмо навреме, в мига, в който мъжът скочи вътре. Куршумите се забиваха около автомобила, на сантиметри от Брейдън.
— Колко са? — Жената отново завъртя волана, натисна педала до пода и подкара бясно между боровете, отдалечавайки се от сечището.
— Трима. — Брейдън издърпа от задната седалка най-голямата автоматична пушка, която тя бе виждала, сложи рязко пълнителя, след което завъртя седалката на сто и осемдесет градуса.
— Дръж се — изкрещя Мегън, когато зърна автомобилите, преминаващи през входа на каньона точно към тях.
Един тежковъоръжен Desert Dragoon се насочи към тях. Малък, широк и компактен, направен за бързо придвижване през пустинен терен, Dragoon беше по-удобен и от най-доброто превозно средство. Освен това имаше оръжия. Много оръжия. Две лазерно насочващи се ракетни установки с топлинно проследяване, лесно маневрена картечница, монтирана на покрива и управляваща се от вътрешността на специално обезопасения автомобил.