А който и да управляваше автомобила, определено знаеше какво, по дяволите, прави. Отзад бе следван от два изчистени, добре въоръжени мотоциклета, които бързо поглъщаха разстоянието.
— Копелета! — Мегън завъртя рязко волана и направи завой, докато Брейдън мигновено прецени разстоянието до каньона. Dragoon беше добър, дяволски добър, но когато се стигнеше до преследване по неравен терен, не струваше. Ето защо Ланс използваше Райдърите вместо тях. И за по-сигурно, си бе поиграл както със своя, така и с този на Мегън.
— Дръж се — извика тя, когато проклятията на Брейдън проехтяха във въздуха.
— По дяволите, как ни откриха толкова бързо — ръмжеше той.
Мегън се изсмя.
— Пазя ти гърба, бейби — извика тя, като натисна газта и се насочи към каньона. — Ти си дръж задника обаче.
Каньонът беше на почти седемстотин метра разстояние, което предполагаше достатъчно място за набиране на скорост, особено със специалния ускорител, прикрепен към долната част на Райдъра. Мегън отвори борда между седалките, когато Брейдън се обърна.
— Мамка му, Мегън. Какво, по дяволите, правиш? — Каньонът беше широк, младата жена оцени загрижеността му.
— Desert Dragoons не могат да прескочат скалите — изкрещя тя в отговор. — Мотоциклетите може да ни последват, но ще се отървем от ракетите, които Dragoon носи.
— И смяташ, че Райдъра може да прескочи? — извика той невярващо. — По дяволите, Мегън, ще ти напляскам задника. Казвам ти. Ако излезем живи от това, ще си го получиш.
Заплахата му бе посрещната със смях, когато Мегън започна да брои. Мина средата. Триста метра. Скоростта бързо нарастваше, но недостатъчно, за да прескочи без чужда помощ. Жената опипа ключа на ускорителя, наблюдавайки скоростомера, докато кракът й натискаше докрай педала на газта.
— Засечено е лазерно насочване. — Автоматичната отбранителна система на Райдъра беше активирана и равният компютърен глас даде предупреждение. — Може да започне стрелба след няколко метра.
Още няколко метра. Ако Мегън не успееше да задържи Dragoon на достатъчно разстояние, тогава щяха да бъдат изпечени. Наблюдаваше бързо приближаващия се каньон, изчисли разстоянието за приземяване и после двете секунди, които щеше да отнеме достигането до прикритието на дърветата. Почти стигнаха.
Пръстът я сърбеше да удари ключа на ускорителя, докато каньонът се виждаше все по-близо.
Почти стигнаха.
— Лазерното насочване може да започне след половин метър.
Dragoon набираше бързо скорост, но не можеше да прескочи разстоянието. Лесен за маневриране, но тежък, заради оръжията, поне от онова, което Мегън видя.
Още малко.
— Лазерното насочване може да започне след тридесет сантиметра.
Младата жена не си направи труда да погледне огледалата за обратно виждане. Скоростта достигаше двеста километра в час — почти, но не достатъчно.
Само още една секунда. Една секунда.
Тридесет метра. Петнадесет метра. Четири метра. Мегън насочи Райдъра към естествената издатина.
— Дръж се. — Тя натисна ускорителя и дъхът изхриптя в гърдите й, когато Райдъра се изстреля през последните няколко метра, удари се в прашния склон и полетя във въздуха.
— Мамка му, да, бейби! — изкрещя Брейдън, когато автомобилът премина каньона и се блъсна в твърдата земя секунда по-късно, карайки и двама им да подскочат в седалките. Коланите мигновено се активираха и се разтегнаха, задържайки ги на местата им, предотвратявайки евентуални наранявания в резултат на такова внезапно падане.
— Ракетно прихващане — активно — прозвуча компютърът, когато Мегън насочи Райдъра с висока скорост към прикритието на дърветата, завъртайки волана брутално, за да избегне дебелите стволове, отправяйки се надолу по острия наклон на пътя.
— Мотоциклетите са по петите ни. Мини ракетите им ще нанесат тежки щети. — Брейдън се завъртя отново.
— Защита, отвори прозореца, поддържай защитното поле.
Широкият заден прозорец се плъзна надолу и Породата започна да стреля.
Мегън активира връзката с Управлението, която Брейдън бе програмирал преди няколко дни.
— Ланс. Ланс, къде си? — извика младата жена, докато се бореше с волана, който подскачаше, докато преминаваха върху скалите и дълбоките бразди, причинени от водата, за да стигнат до равната земя по-надолу.