— Контрол, тук е заместник-шериф Фийлдс. Имам нужда от хеликоптер във въздуха възможно най-бързо. Повтарям, имам нужда от хеликоптер, позиция район 6–15, сектор А, по посока 24. Два мотоциклета, вражески огън. Отговори, Контрол — изкрещя Мегън в микрофона, докато Брейдън стреляше зад тях.
— Мамка му, Мегън — извика Ланс след не повече от секунда, пулсиращата в гласа му ярост предизвика усмивка на лицето й. — Хеликоптерът излита след три секунди, дестинация 6–15, А. Колко са?
— Два мотоциклета, един Dragoon в северната част на Дефилето на Каспър, близо до 24 Р — Мегън назова пътя, който подозираше, че ще използва другия автомобил, за да ги пресрещне. — Мотоциклетите носят автоматични оръжия, а Dragoon е натъпкан с ракетни установки.
— Спрете да шарите по пътя, копелета мръсни — крещеше Брейдън, докато стреляше, гласът му беше див и разярен.
— Хеликоптер ЕТА ще пресече пътя ви след три минути — извика Ланс, шумът от Райдъра му пищеше през комуникационния канал, показвайки на Мегън, че се движи бързо към тях. Аз съм на пет минути от пресечната ви точка, хеликоптер Б се движи зад мен. Не стреляйте по приятели, по дяволите.
— Не и аз, брат’чед — извиси глас в отговор Мегън, завъртайки волана, когато глухото дрънчене на куршумите прозвуча близо до уязвимата част, и защитната система я предупреди, че не си играят с манекени. — Разкарай този копелета от задника ми. Те знаят слабостта ми тук, Ланс.
— Движим се, Мегън. Движим се. Хеликоптер Б приближава бързо — докладва Джон Бригинс, най-добрият пилот в управлението.
— Надясно! — Брейдън изкрещя нова посока.
Мегън завъртя волана на дясно и изруга, когато Райдърът се разтресе и се блъсна във въздушната струя на миниракетата, която избухна дяволски близо до тях.
— Ракетен огън. Имаме стрелба. Мотоциклетите са оборудвани с ракети за близко поразяване, внимавай за отломки.
Младата жена завъртя волана, държейки натиснат педала на газта, когато тя и Райдърът подскочиха при рязкото падане върху равния терен.
— Приготви се за ускорение. — Тя натисна бутона, молейки се за още малко скорост. Само толкова, че да ги отдалечи от ракетите за близко поразяване.
— Ръководител за преминаване през 2-0-4 — нареди бодро Бригинс по комуникационния канал. — На няколко секунди разстояние сме. Дръжте се.
— Шибаняци. Кучи синове! — Брейдън ругаеше яростно, докато даваше изстрели през задния прозорец. — Тези мотоциклети имат защитни щитове, Мег. Натисни газта. Натисни газта.
— Горивото свърши — извика тя. Ускорителят беше угаснал.
— Натисни по-силно шибания педал. Единият се приближава, подготвя се за стрелба… Дясно! Дясно!
Мегън завъртя волана и изруга яростно, когато усети ракетния огън. Прекалено близо. Прекалено дяволски близо.
— Дръж се… — Ракетата мина покрай автомобила и удари отстрани, експлозията хвърли Райдъра във въздуха, блъсна го, след което го запрати обратно към земята с такава разтърсваща сила, че Мегън видя звезди.
Защитните системи отново свършиха работата си, коланите, които внезапно се разтегнаха от седалките, поеха силата на удара и ги задържаха на място. Но нищо не можеше да компенсира силата на взривната вълна.
Райдърът се приземи на една страна, гумите се въртяха. Тогава Мегън чу рев. Свирепа, животинска ярост. Звукът отекна в главата й и времето сякаш забави своя ход и започна да се движи с една далечна, неземна скорост, която накара младата жена да се бори да диша.
Затърси отчаяно контролния панел на седалките, за да се освободи и изсумтя, когато разпънатият колан и подплатените дръжки я пуснаха и я захвърлиха към пасажерската седалка.
Стрелбата продължаваше да бушува извън Райдъра. Мегън разтърси глава, опитвайки се да я проясни, докато не усети пистолета си.
Ето го. Пръстите й се обвиха около дръжката и тя запълзя към отворения заден прозорец. Брейдън вече го нямаше на седалката му, защитните колани бяха разкъсани. Трябваше да го открие.
И кой, по дяволите, беше изревал?
Мегън падна от прозореца на джипа, а лицето й се удари в земята, докато сетивата й се опитваха да се възстановят.
Един от мотоциклетите лежеше на една страна, мотоциклетистът беше проснат безжизнено на земята, а вратът му бе извит под неестествен ъгъл. Той вече не представляваше опасност за никой.