(Знам, че описвам всичко твърде опростено и това вероятно ще обиди Поулгара, но все някак ще преживея поредния й гневен изблик. Ако не се ядоса за това, тя със сигурност ще си намери някой друг повод.
Тоя път май добре те подредих, а, Поул?)
Докато двамата с Рива чакахме неговите хора да пристигнат от Вал Алорн, аз се позабавлявах с няколко дребни магически номерца. Близо до брега имаше неголяма горичка, която набързо превърнах в старателно подредени камари от рендосани дъски. Рива вече ме беше виждал да правя какво ли не с помощта на Волята и Думата, но кой знае защо гледката на дъските, които сами се подреждаха, го изнерви повече от всичко останало. Накрая просто отказа да гледа повече и тръгна нанякъде, мърморейки си под носа. Успях да схвана само често повтарящото се определение „противоестествено“. Опитах се да му обясня, че ще са ни нужни кораби, за да се доберем до Острова на бурите, а за да ги построим, ще ни трябва дървен материал, но той отказа да ме изслуша. Едва когато покрих почти цяла миля от брега с прясно нарязани дъски, той все пак измисли що-годе логичен довод против моите фокуси.
— Ако направиш кораби от тези сурови дъски, те със сигурност ще потънат. Ще е нужна поне година, за да изсъхнат както трябва.
— Е, няма да е чак толкова много — заявих невъзмутимо. После, само за да му покажа, че наистина знам какво правя, погледнах към най-близката камара и казах:
— Горещо.
Камарата тутакси започна да пуши. Рива ме бе ядосал и затова се поувлякох малко. Намалих температурата и на мястото на дима се появи пара. Влагата се изпаряваше постепенно от суровите дъски.
— Ще се изкривят — заяви Рива тържествуващо.
— Естествено — отвърнах му спокойно. — Аз точно това искам.
— Изкривените дъски за нищо не стават.
— Зависи какво си намислил да правиш от тях — възразих. — На нас ни трябват кораби, а корабите имат обли корпуси. Само баржите са с прави корпуси, а те не плуват много добре.
— Ти май си имаш отговори за всичко, а, Белгарат? Дори когато те хванат в грешка.
— Какво съм ти докривял толкова, Рива?
— Какво ли? Та ти разби живота ми на пух и прах. Откъсна ме от семейството ми, а сега се каниш да ме отведеш на най-негостоприемното място на света, за да прекарам там остатъка от живота си. Стой настрани от мен, Белгарат. Точно сега компанията ти не ми е особено приятна. — И той закрачи гневно по протежение на брега.
Тръгнах след него.
— Остави го на мира, Белгарат. — Беше отново моят безплътен приятел.
— Ако ще вършим нещо заедно, първо трябва да се помирим.
— В момента е малко разстроен. Ще му мине. Ако хукнеш след него, това само ще отслаби авторитета ти. Нека той да дойде при теб.
— Ами ако не дойде?
— Ще му се наложи. Ти се единственият, който може да му каже какво да прави, и той го знае. У Рива е заложено необичайно чувство за дълг. Точно затова избрах именно него. Драс е по-силен, а Алгар — по-умен, но захване ли се с нещо, Рива не се отказва до самия край. Върви сега да си печеш дъските. Така поне ще се поразсееш.
Невидимият досадник винаги усещаше как ще ме уязви най-умело. „Върви да си печеш дъските!“ И до ден днешен ми пламват ушите от яд, когато се сетя за тази обида.
След около два дни Рива се върна и ми каза с извинителен тон:
— Съжалявам, Белгарат.
— За какво? Ти каза самата истина. Аз разбих живота ти, откъснах те от семейството и смятам да те отведа на Острова на бурите, за да прекараш там остатъка от живота си. Единствената подробност, която ти убягна, бе, че идеята за всичко това не е моя. Сега ти си Пазител на Сферата и все някой трябва да ти каже какво да правиш. Аз пък съм твоят учител. Никой от нас не се е молил за подобна съдба, но така ни било писано. Всичко, което ни остава, е да видим как бихме могли да направим живота си поносим. Ела да ти покажа плановете, които съм начертал за твоите лодки.
— Кораби — поправи ме той отнесено.
— Както кажеш, Пазителю на Сферата.
Алорните започнаха да прииждат през следващия следобед. Те никога не пристигат под строй. Дори не се движат заедно, когато пътуват на по-големи разстояния, пък и представата им за посока е доста мъглява. Освен това малки групички от тях току кривват встрани, уж за да изследват терена.
Рива веднага ги накара да се заемат с изграждането на корабите и скоро брегът се превърна в импровизирана корабостроителница. Моите планове предизвикаха доста възражения, някои от които дори съвсем уместни. Повечето, разбира се, бяха абсолютно недомислени. Но алорните обожават да спорят, по простата причина, че споровете обикновено завършват със сбивания.