Аз се мотаех по брега и поощрявах тук-там работата, стига да беше необходимо. Така успяхме да завършим корабите за шест седмици. После Рива повери командването на братовчед си Анрак и заедно с мен и малка група бойци пое на разузнавателен рейд до острова.
Ако никога не сте виждали Острова на бурите, може и да помислите, че всичко казано за него е най-малкото преувеличено. Нищо подобно, повярвайте ми. Като начало островът има само един подходящ за пристан плаж — широка не повече от миля камениста ивица откъм източната му страна. Останалата част от бреговата линия представлява низ от назъбени скали. Във вътрешността на острова има гори — вечнозелени дебри, каквито бихте могли да видите на север, както и някои доста просторни долини в планините на север. Климатът не би бил чак толкова неприятен, ако не бяха непрестанните ветрове и дъждовете, които обикновено траят по шест месеца. После, когато на времето му омръзне да бъде все дъждовно, започват снеговете.
Обиколихме острова два пъти, преди да стъпим на брега, но така и не открихме други плажове. Върнахме се при пристана, за който споменах, и акостирахме там.
— И къде ще я построя тая моя крепост? — попита Рива, когато най-после усетихме твърда почва под краката си.
— От теб зависи — отвърнах му. — Кое е най-подходящото място за такава крепост?
— Тук, предполагам, след като това е единственият удобен залив. Ако построя крепостта на това място, поне ще мога да видя всеки, който се зададе насам.
— Има логика в думите ти.
Вгледах се по-внимателно в Рива. От момчешкото му излъчване не бе останала и следа. Отговорността, която така набързо бе поел в Ктол Мишрак, беше започнала да му тежи.
Той огледа равнината, която се бе ширнала от залива до подстъпите на планините.
— Крепостта ще трябва да е по-голяма отколкото си мислех отначало — каза Рива замислено. — Искам да преградя цялата долина с нея. Може би ще е по-добре да построя цял град.
— Може би. На този остров няма да има кой знае колко забавления и поданиците ти вероятно ще се концентрират върху правенето на бебета. Това значи, че населението ще нараства бързо.
Младият крал неочаквано се изчерви.
— Ти знаеш как стават тия работи, нали? Имам предвид правенето на бебета — попитах.
— Разбира се, че знам.
— Просто исках да съм сигурен. Надявам се, не мислиш все още, че родителите им ги намират под зелките — уточних аз.
— Само без обиди — Рийа огледа отново долината. — Предполагам, че дърветата ще стигнат за построяването на толкова много къщи.
— Не — заявих му направо. — Не строй град от дърво. Толнедранците опитаха нещо подобно в Тол Недран и всичко приключи с това, че градът изгоря до основи. Използвай камък.
— Това ще отнеме доста време, Белгарат — възрази той.
— А ти да не би да имаш нещо по-добро за правене? Устрой временен лагер на брега и запали сигнални огньове по високите скали на залива, за да могат останалите да се ориентират по тях. После ще трябва да отделиш известно време на проектирането на града. Не искам това място да се разрасне като поле с плевели. След като тук ще се пази Сферата, трябва да сме сигурни, че няма да има никакви дупки в отбраната.
През следващите няколко седмици пристигаха по пет-шест групи наведнъж, а в това време Желязната Хватка вече бе завършил плана на своя град.
— Как мислиш, че трябва да нарека града? — попита ме той, след като бяхме приключили.
— Какво значение има?
— Всеки град трябва да си има име, Белгарат.
— Кръсти го както искаш. Кръсти го на свое име, ако така ти харесва.
— Вал Рива?
— Няма ли да е малко гръмко? Според мен и само „Рива“ ще свърши работа.
— Но това не звучи като име на град, Белгарат.
— И това ще стане, щом хората попривикнат с него.
Накрая пристигна и Анрак.
— Това сме всичките, Рива — извика той, след като скокна на брега от кораба си. — Да ти се намира нещо за пиене?
Тази нощ алорните се повеселиха на брега. Аз също се включих в празненството, но след първите няколко халби шумотевицата ми докара леко главоболие и се оттеглих към близките хълмове, за да подишам чист въздух и да размисля на спокойствие. Все още ми оставаха куп неща за вършене, преди да се върна у дома. Вече копнеех да се прибера при Поледра и да видя своите отрочета.
Няколко часа след полунощ хвърлих един поглед към залива. Онова, което видях, ме накара да скоча, проклинайки. Корабите до един бяха погълнати от пламъци!
Хукнах по склона и после през долината към плажа, където заварих Рива и неговия братовчед да реват с пълно гърло някаква стара алорнска песен. И двамата бяха пияни до козирката.