— О, я стига! — каза му Белдин. — Понякога си толкова мекушав, че ми се прищява да плюна. Искам изящество. Искам идеалните пропорции. Искам нещо, по което да се прехласна. Писнало ми е да живея в калта.
— Ще се справиш ли? — попитах нашия побратим.
Белмакор отиде до масата си, събра пръснатите по нея листа и ги прибра в разтворената книга. После подреди грижливо книгата на лавицата, измъкна отнякъде голям лист хартия и един от онези никога неизтъркващи се и незатъпяващи графити, без които не можеше да живее, и седна зад масата.
— Колко голяма да бъде? — попита той Белдин.
— Може би няма да е зле да е малко по-ниска от тази на Учителя, не мислиш ли?
— Мъдро. Нека не опитваме да бъдем онова, което не сме.
И Белмакор набързо скицира приказен замък, който ме остави без дъх от почуда — плетеница от светлина, безтегловни контрафорси, които се извисяваха като крила на птица, и кули, тънки като острието на кинжал.
— Ти на майтапчия ли ми се правиш? — захапа го Белдин. — В това твое сладкишче не могат да живеят дори пеперуди.
— Това беше само за загрявка, братко мой — каза Белмакор развеселен. — Стъпка по стъпка ще изменим проекта, така че да стане по-земен от теб самия. И в мечтите си не си виждал нещо подобно.
Така започна спор, който продължи шест месеца и накрая увлече всички ни. Нашите кули — поне повечето от тях — бяха строени така, че да бъдат най-вече удобни. И макар да ми е болно да го призная, описанието, което Белдин направи на моята, беше доста точно. Когато отстъпих на известно разстояние и я огледах безпристрастно, тя наистина ми заприлича на леко килнат пън. И все пак в нея се чувствах уютно и в най-отвратителното време, а най-високите прозорци ми позволяваха да наблюдавам хоризонта и звездите. В края на краищата за какво друго би могла да служи една кула?
По онова време за пръв път открихме, че Белсамбар притежава душа на творец. Последното място, където би трябвало да се търси красотата на този свят, е в ума на един ангарак. С неочакван плам, като се има предвид сдържаната му природа, той дълго спори с Белмакор на висок глас, настоявайки на своите виждания, които се различаваха доста от твърде ординерните схващания на мелсените за красивото. Мелсените са строители и те мислят преди всичко от гледна точка на материала и онова, което той ще им позволи да сътворят от него. Ангараките, от друга страна, са склонни да търсят екстремните решения и да нагаждат строителния материал към тях.
— Защо го правиш, Белсамбар? — попита веднъж Белдин нашия иначе доста скромен събрат. — Та това е само някаква си опорна греда. Вие спорите за нея вече седмици.
— Въпросът е в извивката, Белдин — обясни му Белсамбар по-разгорещено, отколкото го бях чувал да говори друг път. — Имам предвид ето това.
И той създаде във въздуха илюзията за две извисени една до друга кули. Никога не съм познавал такъв майстор на илюзиите като Белсамбар. Предполагам, че само един ангарак би могъл да постигне подобно съвършенство — техният свят и без друго се гради изцяло върху илюзии.
Белмакор хвърли един поглед на кулите и вдигна отчаяно ръце.
— Прекланям се пред по-извисения талант — каза той. — Прекрасни са, Белсамбар. Добре, но как да ги превърнем в реалност? Опората не е достатъчна.
— Аз ще измисля нужната опора.
Белзедар! Той просто не можеше да приеме, че има и невъзможни неща.
— Ще поддържам кулата на своя брат със силата на волята си чак до самия край на дните си, ако се наложи!
Какъв дух само имаше този човек!
— Все още не сте отговорили на въпроса ми. Нито един от вас! — проскърца Белдин. — Защо правите такъв цирк от всичко това?
— Защото твоите братя те обичат, сине мой — каза му меко Алдур, който явно бе стоял от доста време незабелязан и ни беше наблюдавал. — Не можеш ли да приемеш любовта им?
Изведнъж лицето на Белдин се изкриви гротескно, той се срина на колене и заплака.
— И това ще бъде твоят първи урок, сине мой — каза му Алдур. — Ти си способен да даряваш любов, но не и да я приемаш. Научи се!
Признавам, после всички се размекнахме по малко.
И тъй, ние обединихме силите си, за да построим кулата на Белдин. Което всъщност не ни отне кой знае колко време. Надявам се Дюрник да си направи бележка, че всъщност не е неморално да използваме своите дарования в някои съвсем обичайни занятия, независимо от нормите на сендарианската логика.
Моят малък приятел започна да ми липсва още на следващия ден след като се настани окончателно в новата си кула. Но поне спях доста по-добре. Ни най-малко не съм преувеличил в описанието си неговото хъркане.
Животът в Долината отново потече в обичайното си русло. Продължихме да се занимаваме с изследването на света около нас и броят на уменията ни продължи да нараства. Струва ми се, че някой от двамата близнаци откри пръв, че е възможно да общуваме помежду си единствено със силата на мисълта си. Трябва да е бил някой от тях — или пък двамата едновременно — тъй като те от край време споделяха мислите си. Колкото до умението да приемаме формата на други същества, със сигурност го откри пръв Белдин. Как бих могъл да забравя как дребният зевзек ми изкара ангелите, когато за пръв път демонстрира откритието си.