След няколко години ние всички се върнахме в Долината и се събрахме в кулата на Учителя, за да му докладваме какво сме видели.
С присъщата си деликатност Учителя бе изпратил Белсамбар на север, за да разбере какво става с мориндимите и карандите. И наистина, едва ли щеше да е добра идея да го прати в земите на ангараките. Белсамбар все още хранеше силна омраза към свещеническото братство на гролимите, а нашата мисия беше просто да съберем нужната информация. Беше ни абсолютно забранено да се намесваме по какъвто и да е начин или да се опитваме да възстановим правдата съобразно собствените си представи за добро и зло. Всъщност, като се замисля, може би щяхме да спестим на света доста болка, ако още тогава бяхме позволили на Белсамбар да си разчисти сметките с гролимите. Това най-вероятно щеше да предизвика кървав сблъсък между Торак и нашия Учител, който и без друго не ни се размина.
Със задачата да разбере какво става с ангараките беше натоварен Белзедар. Не е ли странно как понякога всичко изглежда предопределено? Онова, което той видял сред планините на север, доста го разтревожило. От самото начало Торак беше склонен да преувеличава без мярка ролята си в световния порядък и да поощрява своите ангараки да стигат до крайности в почитта си към него. Те му бяха издигнали храм сред високите плата на Корим. Там обзетите от религиозен екстаз гролими продължаваха да подлагат на заколение хиляди свои сънародници под одобрителния поглед на Бога Дракон.
Религиозните вярвания и практики на различните раси всъщност не ни интересуваха особено, но Белзедар беше сериозно стреснат от посоката, в която се развиваше религията на ангараките. Торак никога не бе крил, че се смята за по-велик поне с няколко степени от своите братя и сега окуражаваше народа си да се отнася по същия начин към останалата част от човечеството.
— Боя се, че всичко е въпрос на време — заключи мрачно Белзедар. — Рано или късно те ще се опитат да наложат идеята за своето превъзходство над останалите раси, а от това няма да излезе нищо добро. Ако някой в най-скоро време не убеди Торак да престане да пълни главите на своите ангараки с глупости, то войната ми се струва неизбежна.
Белсамбар ни информира, че мориндимите и карандите са станали демонопоклонници, но засега не представляват опасност за съседните народи, тъй като демоните все още били твърде заети с изяждането на магьосниците, които са ги призовали.
Белдин докладва, че арендите са станали още по-глупави, доколкото въобще е възможно подобно нещо, и че те живеят кажи-речи в непрекъсната война едни с други.
Белмакор, който бе минал през земите на нийсанците на път за Мелсена, ни разказа, че Змийските хора са все още отчайващо примитивни. Не че някой бе очаквал Бог знае какъв ентусиазъм от тяхна страна, но беше редно за последните хиляда и петстотин години поне да са се научили да строят някакви подобия на къщи. Мелсените, от друга страна, строяли на поразия — може би дори повече от необходимото — но засега поне не им оставало време да кроят пъклени планове за световно господство. На връщане Белмакор минал през Кел. Той ни разказа, че далите се били отдали на странни области на познанието — астрология, некромантия и други подобни. Въобще далите и до ден днешен прекарват толкова много време, опитвайки се да надзърнат в бъдещето, че понякога почти изцяло забравят за настоящето. Мразя мистиците! Добрата новина беше, че поради доста ограничения си интелект те все още не представляват заплаха за никого.
Алорните, естествено, бяха съвсем друга песен. Те са шумни, войнствени хора, готови да се сбият за нищо и никакво побутване в кръчмата. Белтира и Белкира бяха навестили своите сънародници. За щастие алорните, точно като арендите, прекарваха по-голямата част от времето си в междуплеменни разпри, вместо да воюват с останалите раси, но близнаците настояха да ги държим под око. Аз се занимавам с това през последните пет хиляди години, което май е най-сериозната причина косата ми да побелее. Алорните могат да се забъркат неволно в неприятности със същата лекота, с която да речем арендите го правят напълно съзнателно.
Учителя изслуша внимателно разказите ни и заключи, че като цяло светът извън Долината съществува в мир и единствено ангараките могат да предизвикат сериозни неприятности. Той ни каза, че ще поговори със своя брат Торак относно онзи проблем и отбеляза, че ако избухне война, то Боговете ще бъдат неминуемо въвлечени в нея. Което пък щяло да доведе до истинско бедствие.
— Смятам, че ще успея да го накарам да осъзнае грешката си — каза Алдур.