— Ударът и кражбата не бива да останат безнаказани. Ние ще сътворим оръжия и Белгарат ще ни поведе. Ще обявим война на този крадец, който нарича себе си „бог“.
— Сине мой — каза Алдур с тиха тъга в гласа, — още преди да изтекат дните ти ще се нагледаш на толкова кръв и варварство, че самата мисъл за война ще ти опротивее. И сам бих дал Сферата на Торак, ако тя самата не ми бе казала, че това ще го унищожи. Бях готов да направя всичко, за да го спася, но жаждата му да притежава Сферата беше станала неутолима. — Алдур въздъхна и след това се надигна леко в стола си. — Война ще има, Белмакор. Тя вече не може да бъде предотвратена. Моят брат си присвои Сферата, а с нейна помощ би могъл да сътвори неописуеми злини. Трябва да си я върнем или да я променим, преди Торак да я покори и да я подчини на волята си.
— Да я променим? — каза Белзедар втрещен. — Учителю, не вярвам, че ще поискаш да отслабиш това прекрасно нещо!
Той очевидно не можеше да мисли за нищо друго. Трябва да съм бил сляп и глух!
— Тя не може да бъде отслабена, Белзедар — отвърна му Алдур. — Силата й ще остане непроменена вовеки веков. Целта на нашата война ще бъде да накараме Торак да се разбърза и да използва Сферата по начин, по който тя не бива да бъде използвана.
Белзедар се втренчи в него. Той явно си бе мислил, че Сферата е просто вещ, и не беше допускал, че притежава своя собствена воля.
— Светът се променя непрекъснато, Белзедар — обясни му нашият Учител, — но Доброто и Злото са постоянни и неизменни. Сферата е олицетворение на Доброто, а не просто някаква играчка. Тя си има свое съзнание, различно от твоето, но все пак съзнание. Тя има също и своя воля. Пазете се от тази воля, защото тя е волята на един камък. Тя е, както казах, олицетворение на Доброто. Ако бъде използвана в полза на Злото, ще порази най-напред онзи, който я е тласнал към това, бил той човек или Бог.
Алдур очевидно виждаше онова, за което аз бях сляп, и се опитваше да предупреди Белзедар, но нашият побратим просто не искаше да го чуе.
Учителя въздъхна отново и се изправи.
— Не бива да губим нито миг — каза ни той. — Вървете, ученици мои. Вървете при останалите ми братя и им кажете, че ги моля да дойдат тук възможно най-скоро. Аз съм най-старият измежду тях и те ще пристигнат, ако не от обич към мен, то поне от уважение. Войната няма да е само наша. Боя се, че цялото човечество ще бъде въвлечено в нея. Затова вървете и призовете братята ми, за да решим заедно какво да сторим.
Пета глава
— Може ли да поговорим, Белгарат? — попита ме Белмакор, когато достигнахме преддверието на кулата на Учителя.
— Разбира се.
— Не мисля, че е редно да оставяме Учителя сам — отбеляза мрачно той.
— Мислиш, че Торак може да се върне и отново да вдигне ръка срещу него?
— Съмнявам се, пък и нашият Учител може да се грижи сам за себе си.
— Сигурно, но ето че последният път не го е направил.
— Това е, защото Торак вероятно го е изненадал. Не е съвсем в реда на нещата брат да вдига ръка срещу брата, нали?
— За какво си се загрижил тогава?
— Ти не почувства ли мъката на Учителя? Не става въпрос просто за откраднатата Сфера. Торак го е предал и го е ударил, а сега ще има и война. Мисля, че поне двама от нас трябва да останат тук, за да не бъде сам в тъгата си.
— Искаш ли да останеш?
— Не аз, старче. Аз съм поне толкова разгневен, колкото си и ти. Толкова съм бесен, че бих могъл да дъвча камъни и да плюя пясък.
Замислих се. Ние бяхме седем, а Боговете, които трябваше да известим — пет, затова двама от нас спокойно можеха да останат в Долината.
— Какво ще кажеш тогава за близнаците? — предложих аз. — Разделени, те са абсолютно безпомощни, пък и са твърде миролюбиви, за да се справят с трудностите, които биха могли да изникнат по пътя.
— Чудесна идея, старче — съгласи се Белмакор. — Това, естествено означава, че някой друг би трябвало да поеме на север, за да говори с Белар.
— Аз ще отида — предложих. — Мисля, че ще се оправя с алорните.
— Тогава аз ще отида при Недра. Срещал съм се и преди с него и знам как да привлека вниманието му. Готов съм дори да го подкупя, ако се наложи.
— Да го подкупиш? Та той е Бог, Белмакор.
— Явно не го познаваш. Толнедранците далеч не са толкова срамежливи като теб.
— Вземи Белзедар със себе си — предложих му аз. — Сферата направо го е обсебила. Не мисля, че трябва да го оставяме без надзор. Може да реши да тръгне сам да се разправя с Торак. Щом стигнете до земите на толнедранците, прати го в Арендия да говори с Чалдан. Ако се опита да спори с теб, кажи му, че аз съм наредил така. Все пак съм най-старият от вас и думата ми може да натежи пред него. Не му позволявай да тръгне на юг. Не искам да изгуби живота си по такъв глупав начин. Нашият Учител и без друго си има достатъчно грижи.