Белмакор кимна мрачно.
— Ще тръгнем всички заедно. Ще се разделим едва след като се доберем до земите на толнедранците. Белсамбар може да отиде при Мара, а Белдин сигурно ще успее да открие Исса.
— Така май наистина ще е най-добре. Предупреди Белдин и Белсамбар за Белзедар. Трябва всички да го държим под око. Понякога е малко импулсивен.
— А ще намесваме ли далите или мелсените?
Вдигнах глава и се вгледах в небето с присвити очи. От лятната буря не бе останала и следа. Виждаха се само няколко малки пухкави облачета.
— Учителя не спомена нищо за тях — отвърнах му после колебливо. — Може би няма да е зле да ги предупредим все пак. Те най-вероятно няма да се замесят в религиозна война, тъй като си нямат свой Бог, но някой поне трябва да им каже да стоят настрана.
Белмакор сви рамене.
— Както сметнеш за най-добре. Ти ли ще говориш с близнаците?
— По-добре ти говори. На мен ми предстои дълъг път. Освен това алорните са пръснати из целия Север. Кой знае колко време ще ми отнеме да намеря Белар.
— Наслука — каза моят побратим с лека усмивка.
— Много смешно, Белмакор — отвърнах му сухо аз.
— Старая се, старче. Ще ида да поговоря с близнаците.
И той се запъти с обичайната си безгрижна, наперена походка към кулата на близнаците. Май нищо не беше в състояние да го разтревожи особено, поне не забележимо.
Тъй като трябваше да се бърза, реших да се преобразя в орел и да полетя на север, което се оказа грешка. Мисля, вече споменах, че не летя особено добре. Така и не успях да му хвана цаката. Като начало не се чувствам особено комфортно, когато съм покрит с пера. Освен това винаги се чувствам доста притеснен при мисълта, че мога да се сгромолясам отвисоко, затова обикновено махам с крила доста повече от необходимото и бързо се уморявам.
Но истинският проблем е в това, че колкото по-дълго запазиш облика на орел, толкова по-дълбоко се впива неговата същност в твоята собствена. Не след дълго започнах да обръщам все повече внимание на движещите се по земята точки и да изпитвам неудържимо желание да се спусна стремглаво към тях и да ги разкъсам с ноктите си.
Така очевидно нямаше да се получи. Кацнах на земята, възстанових предишната си форма и поседнах, за да поема въздух, да позволя на ръцете си да отпочинат и да обмисля алтернативите. Орелът, въпреки цялото си великолепие, всъщност е доста глупава птица, а аз не исках всяка полска мишка или пък заек да отвличат вниманието ми от истинската цел на пътуването.
Замислих се дали да не се преобразя на кон. Конят е много бърз на къси разстояния, но лесно се изморява. Да не говорим пък, че не е кой знае колко по-умен от орела. Една антилопа може да бяга с дни, без да се измори, но антилопите са безмозъчни същества, на които повечето месоядни животни в равнината разчитат за прехраната си. Не разполагах с нужното време, за да спирам и убеждавам всеки прегладнял хищник, че всъщност не съм това, на което му приличам. Трябваше да се преобразя в животно, което да разполага с нужната сила, бързина и издръжливост и освен това да има достатъчно сериозна репутация, която да държи останалите същества на нужното разстояние.
След кратък размисъл реших, че вълкът притежава всички качества, от които се нуждаех в момента. Той е най-интелигентното, най-ловкото и най-издръжливото сред всички животни от равнините и горите. Освен това повечето животни гледат да избегнат на всяка цена срещите с него.
Преобразяването ми отне известно време, особено докато изпипам детайлите. Белдин бе научил всички ни как да се превръщаме в птици, но сега трябваше да се оправям без чужда помощ.
Признавам си, че първите няколко опита бяха отчайващи. Да сте виждали някога вълк с пера и човка? Не ви и трябва. Накрая все пак успях да загърбя всички „птичи“ мисли, които ми се въртяха из главата, и резултатът от поредния опит се оказа една доста идеализирана версия на това как би трябвало да изглежда един вълк.
Метаморфозата е странен процес. Първо изпълваш съзнанието си с образа на животното, в което искаш да се превърнеш. После насочваш волята си навътре и в общи линии се „преливаш“ в новата форма. Ще ми се Белдин да беше тук сега. Той може да обясни преобразяването далеч по-добре от мен. Най-важното е да продължаваш да опитваш. И да си върнеш възможно най-бързо стария облик — ако сгафиш, разбира се. Ако пък си забравил да предвидиш и сърце за новото превъплъщение, тогава можеш сериозно да загазиш.