След преобразяването първо проверих да не съм пропуснал нещо. Сигурно съм имал доста глупав вид, докато опипвах муцуната и ушите си с лапа, но исках да съм сигурен, че другите вълци няма да умрат от смях още щом ме зърнат.
После хукнах през равнината. Скоро осъзнах, че изборът ми наистина е добър. Не след дълго попривикнах с тичането на четири крака и установих със задоволство, че тялото на вълка е отлично пригодено за задача като моята. Освен това съзнанието ми се оказа доста сходно с това на вълците. След малко повече от час вече бях сигурен, че в най-лошия случай съм изминал поне толкова път, колкото щях да прелетя като орел. Скоро след това осъзнах, че е чудесно да си имаш опашка. Тя помага да се поддържа равновесие и действа почти като кормило при резките завои. Освен това, когато си имаш дълга, пухкава опашка, можеш да се загърнеш с нея в студените нощи. Трябва наистина да опитате някой път.
Тичах около седмица, без да се натъкна на алорните. В една окъпана от златните лъчи на залязващото слънце надвечер в края на лятото, срещнах вълчица. Бе настроена доста игриво. Имаше, доколкото си спомням, стройни крака и миловидна муцунка.
— Накъде си се разбързал така, приятелю? — попита ме на вълчия език. Аз наистина така се бях разбързал, та дори не си дадох сметка, че я разбирам без всякакво затруднение. Забавих крачка и спрях.
— Каква разкошна опашка имаш — каза тя и бързо добави: — А и зъбите ти са страхотни.
Странно, комплиментите ми доставяха истинско удоволствие.
— Благодаря ти — отвърнах скромно. — Твоята опашка с нищо не отстъпва на моята, а кожухчето ти е просто великолепно.
Казах го абсолютно искрено.
— Наистина ли мислиш така? — отвърна, оглеждайки небрежно козината си.
После най-неочаквано ме ръфна закачливо по хълбока и се стрелна няколко метра встрани, очевидно подканвайки ме да се включа в играта.
— С удоволствие бих останал, за да се опознаем по-добре — казах й, — но имам ужасно важна задача.
— Задача ли? — сепна се тя и езичето й увисна леко от отворената в почуда муцунка. — Къде се е чуло и видяло вълк да има друга задача, освен тази да изпълнява собствените си желания?
— Аз всъщност не съм истински вълк — обясних.
— Нима? Много интересно. Изглеждаш като вълк, говориш като вълк и определено миришеш на вълк, а казваш, че не си. Какво си тогава?
— Човек съм. — Изрекох това признание с учудващо за мен самия неодобрение. Както скоро разбрах, вълците имат доста рязко отношение към някои същества.
Тя седна с недоумяващо изражение. Без съмнение приемаше думите ми за чиста монета, тъй като вълците не познават лъжата.
— Ти имаш опашка — каза тя, — а аз никога преди не съм виждала човек с опашка. Имаш чудесна козина. И четири крака. Имаш дълги, остри зъби, заострени уши и черен нос и въпреки това казваш, че си човек.
— Доста е сложно.
— Очевидно — съгласи се тя. — Май ще потичам известно време с теб, щом имаш някаква си важна задача. Може би ще успеем да обсъдим всичко и ще ми обясниш това толкова сложно нещо.
— Ако наистина го искаш.
Тя определено ми харесваше, пък и вече усещах остра нужда от нечия компания. Понякога като вълк се чувстваш толкова самотен.
— Трябва да те предупредя — отбелязах, — че бягам доста бързо.
Тя сбърчи носле.
— Всички вълци бягат бързо.
И тъй, рамо до рамо, ние хукнахме през равнината в търсене на Бог Белар.
— Смяташ да тичаш денем и нощем, така ли? — попита тя, след като бяхме изминали няколко мили.
— Ще почивам щом се изморя.
— Радвам се да го чуя. — После се засмя така, както го правят вълците, гризна леко рамото ми и се спусна напред.
По някое време започнах да обмислям ситуацията от морална гледна точка. Макар моята спътница да ми изглеждаше доста привлекателна, отношението ми към нея едва ли щеше да се запази непроменено след като си възвърнех истинския облик. Да стана баща по принцип нямаше нищо лошо. Но определено щях да се почувствам доста неловко, ако ми се наложеше да се явя пред Учителя с котило малки вълчета. Да не говорим, че те нямаше да бъдат точно вълци. Никак не ми се искаше да ставам родоначалник на раса от чудовища. И най-накрая — вълците избират партньор за цял живот. Ако останех достатъчно дълго с моята нова спътница и после я зарежех, тя най-вероятно щеше да бъде отхвърлена от себеподобните си. Вълците са много чувствителни на някои теми. Затова реших на всяка цена да устоя на нейния флирт и да се концентрирам изцяло върху търсенето на Белар.