— Никога! — изрева Белар. — Моите хора са алорни. Аз ще ги науча как да прекосят морето. Щом не можем да се доберем до предателя Торак по суша, ще изградим могъщ флот и пак ще го накараме да си плати. Войната още не е приключила, братко. Торак вдигна ръка срещу теб, открадна онова, което беше твое, и накрая потопи тази прекрасна земя на дъното на леденостудено море. Няма ги вече нашите домове, нашите поля и гори. Така мисля аз, скъпи братко. Между алорните и ангараките ще се води война навеки, докато предателят Торак не си получи заслуженото!
— Торак вече е наказан, Белар — каза моят Учител на сприхавия си по-млад брат. — Дори в този миг плътта му гори и ще гори до сетния ден. В една или друга степен, Сферата е вече съживена. Тя дойде при нас в мир и любов, но беше съживена, за да сее смърт и омраза. Торак й изневери и превърна нежната й душа в камък. Сега нейното сърце ще бъде леденостудено и твърдо като стомана и тя никога повече няма да позволи да я използват по този начин. Да, Сферата е у Торак, но тя едва ли ще му донесе радост. Той няма да може повече нито да я докосне, нито да я погледне, освен ако не иска да бъде унищожен.
— Независимо от това — отвърна му Белар, — аз ще воювам с него, докато Сферата не ти бъде върната. Заклевам се в това от името на Алория.
— Както решиш, братко — каза Алдур. — Сега трябва да издигнем бариера срещу прииждащото море, преди то да е погълнало цялата суша, която ни е останала. Затова нека обединим волята си и спрем бушуващите води.
До онзи ден все още не съзнавах в каква степен Боговете се различават от нас.
Алдур и Белар се хванаха за ръце и отправиха поглед отвъд обширното поле към настъпващото море.
— Спри — каза Белар на морето, вдигайки ръка. Думата не бе изречена силно, но морето го чу и спря. Ревящите му талази закипяха яростно, но не посмяха да прекрачат невидимата бариера, издигната от тази единствена дума. Над полето се надигна ураганен вятър.
— Надигни се — каза Алдур също тъй спокойно на земята.
Вцепених се от мощта на тази заповед. Земята, в която все още зееше прясната рана, нанесена й от Торак, простена, потръпна и набъбна. После пред очите ми камъни, пръст и пясък се заиздигаха все по-високо и по-високо, докато накрая полето се превърна в планина, която препречи за вечни времена пътя на морето, отприщено от Бога Дракон.
Случвало ли ви се е някога да стоите на половин миля от нещо подобно? Ако ли не, не съжалявайте. Всички до един бяхме повалени от най-силното земетресение, което някога съм преживявал. Останах да лежа върху пръстта, докато зъбите ми тракаха неудържимо от трусовете. Раняваната, мачкана и насилвана в този ден земя стенеше и виеше. И не само тя. Моята малка приятелка, свита на кълбо до мен, проточи врат към небето и също нададе вой. Прегърнах я и я притиснах силно към себе си. Не беше много добра идея, като се има предвид колко уплашена беше тя. Странно, но вълчицата не понечи да ме ухапе. Дори не ми изръмжа. Вместо това облиза лицето ми, сякаш се опитваше да ме успокои.
Когато трусовете затихнаха, ние се поокопитихме и поехме към новоиздигнатата планинска верига, а после на изток, където морето на Торак отстъпваше с яростен грохот.
— Впечатляващо — каза вълчицата тъй спокойно, сякаш нищо не се бе случило.
— Наистина. — Не можех да не се съглася с нея.
После пристигнаха и другите Богове заедно с техните народи и всички се зачудиха на стореното от Белар и Алдур.
— Настъпи време разделно — каза им моят Учител с тъга в гласа си. — Вече я няма прекрасната земя, която беше майка кърмилница на нашите деца във времената на тяхното детство. Онова, което остана от нея, е неплодородно и мъртво парче пръст, което няма да може да осигури прехраната на хората. Затуй, ето какво ще ви посъветвам, братя мои. Нека всеки от вас поведе своя народ на запад. Отвъд планините, където е скътан Пролгу, ще откриете друга плодородна равнина. Тя не е нито толкова обширна, нито толкова красива като тази, която Торак потопи днес на дъното на морето, но ще може да изхрани човешките раси.
— А ти, братко мой? — попита го Мара.
— Аз ще се върна в Долината заедно със своите ученици — отвърна му Алдур. — Днес в света бе отприщено Злото, а неговата сила е огромна. Сферата ми се разкри, а именно чрез нейната сила бе проправен пътят за Злото. Затуй върху мен пада бремето да подготвя света за деня, в който Доброто и Злото ще се срещнат в своята последна битка.
— Тъй да бъде тогава — каза Мара. — Сбогом и на добър път, братко мой.
После той, Исса, Чалдан и Недра поведоха своите хора на запад.
Само Белар не помръдна.