— Кой трябва да направи този избор? — попита Белдин.
— Не ни е отредено да знаем това — отвърна му Алдур.
— О, чудесно! — възкликна саркастично Белдин. — Значи всичко опира до някаква си игричка! И кога ще стане това?
— Скоро, сине мой. Много скоро.
— Не можеш ли да бъдеш малко по-конкретен, Учителю? Нашите представи за време вероятно се разминават и това „скоро“ би могло да означава за теб нещо съвсем различно от това, с което аз го свързвам.
— Изборът трябва да бъде направен, когато светлината на избухналия звезден грозд достигне до този свят.
— А това би могло да се случи всеки момент, нали? Още тази нощ, да речем.
— Овладей нетърпението си, Белдин — каза Алдур. — Ще има знамения, които ще ни подскажат, че мигът на Избора наближава. Пропукването на света беше едно от тези знамения. Ще има и други.
— Например? — не мирясваше Белдин. Тази мисъл изглежда не му даваше покой.
— Преди светлината да докосне този свят, за миг ще настъпи пълен мрак.
— Тогава ще си отварям очите при всяко смрачаване — каза Белдин кисело.
— Доколкото разбирам, има два възможни Изхода от този сблъсък — отбеляза Белмакор. — Торак служи на единия от тях, нали?
— Да, така е. Всеки от тези два Изхода е съставен от безброй по-малки части, някои от които дори не подозират за своето предназначение.
— Кое от двете Предназначения е възникнало първо, Учителю? — попита Белкира.
— Не знаем. Не ни е отредено да знаем.
— Още игрички — каза Белдин с безкрайно отвращение. — Мразя игричките.
— Ала в тази ще трябва да се включи всеки от нас, добри ми Белдине. Правилата може и да не са ни по вкуса, но ще трябва да им се подчиним, защото са определени от двете воюващи Предназначения.
— И защо? Битката си е тяхна. Защо трябва да замесват и нас? Защо просто не изберат място и време и не си уредят сметките веднъж завинаги?
— Защото не могат да го сторят, сине мой. Ако се противопоставят пряко едно на друго, техният сблъсък ще унищожи Вселената.
— А това май не ни устройва — подхвърли незлобливо Белкира.
— Ти си наместник на другия Изход, нали, Учителю? — попита Белсамбар. — Торак е наместник на единия Изход, а ти — на другия?
— Аз съм част от всичко това, сине мой — каза Алдур. — Всички сме част от него. Ето защо това, което правим, е толкова важно. И все пак след време ще се появи някой, който ще е още по-важен от нас. Именно той ще се възправи срещу Торак и ще разчисти пътя пред Избора.
Тогава за пръв път чух за Белгарион. Алдур обаче бе подготвял неговото идване още от сътворението на нашия свят. Казано по-простичко, Боговете създали този свят, за да има Белгарион почва под краката си, докато възстановява реда във Вселената. Това беше доста сериозна отговорност за някой като Гарион, но мисля, че той се справи достойно. Нали все пак всичко свърши добре.
Обяснението на нашия Учител ни даде да разберем от какво огромно значение е всичко, което правим. И макар да бяхме погълнати изцяло от своите задачи, ние не можехме да не си дадем сметка колко е променен светът след стореното от Торак. Новото море, което приличаше по-скоро на океан, изникнал насред континента, промени драстично климата. Планинската верига, която нашият Учител бе издигнал заедно с Белар, направи промените още по-осезаеми. Летата станаха по-горещи и по-сухи, а зимите — по-дълги и по-студени. Това е една от причините да се ядосвам толкова, когато някой започне да си играе с времето. Виждал съм какво може да се случи, когато някой реши да „дооправи“ естествения климат. Двамата с Гарион си говорихме веднъж доста дълго по този въпрос или по-скоро аз му говорих дълго. Той ме слушаше. Поне се надявам да ме е слушал. Гарион притежава огромна сила и понякога й изтърва края преди да е обмислил достатъчно внимателно последствията.
С промяната на климата в света около нас постепенно настъпиха и други изменения. Необятната прастара гора, с която Долината граничеше на север, започна да оредява и накрая се превърна в степ. Алгарите сигурно не са имали нищо против това, но аз лично предпочитам дърветата.