Пролгу обаче се оказа напълно безлюден. По всичко личеше, че жителите на града са напуснали доста набързо домовете си. Но това се бе случило доста отдавна, за да доловим по миризмата накъде са поели улгосите. Навсякъде из града се натъквахме на купчини човешки кости. Нима бе възможно улгосите да са били избити до крак? Нима УЛ бе размислил и решил да ги изостави?
Всъщност така и не успях да се замисля сериозно над тези въпроси. Нощта бе паднала неусетно и ние с моята спътница все още обдушвахме празните къщи, когато рев раздра небето. Отидох до прага на къщата, която претърсвахме, и хвърлих един поглед навън.
Вече почти се бе стъмнило, но и на тази мижава светлина успях да различа силуета в небето.
Беше женският дракон. Крилата й разкъсваха ядно облаците, а от ноздрите й току изригваха огнени струи.
Сигурно обърнахте внимание, че говоря за нея в женски род и с определителен член. На света бе останал само един дракон и той беше женски. Двамата мъжки, които Боговете бяха създали, се бяха избили взаимно още през първия размножителен период. Обикновено искрено съчувствах на оцелялата женска, но не и този път. И тя, досущ като хрулжините и алгоротите, беше завладяна от страстта да убива, но за разлика от тях беше твърде глупава, за да се замисли какво точно.
Имаше и още една неприятна подробност. Торак бе надарил драконите с пълен имунитет срещу кое да е действие, постигнато със силата на Волята и Думата.
— Ще съм ти много благодарна, ако направиш нещо по въпроса — каза ми вълчицата.
— Нали това се мъча да измисля — отвърнах й аз.
— Мисли по-бързо. Птичката се връща.
Доверието й в моите способности беше трогателно, но не ми помагаше особено. Набързо прехвърлих трите основни характеристики на дракона през главата си. Тя беше неуязвима, глупава и самотна. Последните две ми се сториха многообещаващи. Изтичах до края на града, концентрирах съзнанието си върху една малка горичка, на около миля в подножието на южния планински скат и я подпалих.
Драконът направи остър завой във въздуха и се спусна право към моя малък горски пожар.
— Чудя се защо го направи — отбеляза вълчицата.
— Огънят е част от ритуала на чифтосването при драконите.
— Впечатляващо. Повечето птици се чифтосват през пролетта.
— Тя не е точно птица. Между другото, хич няма да е зле да напуснем възможно най-бързо тези планини. Тук стават странни неща, които не мога да разбера, а ние си имаме спешна работа в долината.
Тя въздъхна.
— Все с тия твои „спешни работи“.
— Такава е човешката природа — казах й аз.
— Но в момента ти не си човек.
С нейните доводи както обикновено нямаше смисъл да се спори, но така или иначе тръгнахме веднага и два дни по-късно вече бяхме в Арендия.
Задачите, които ми бе поставил Учителя, касаеха някои конкретни аренди и толнедранци. По онова време още не можех да разбера защо Алдур е толкова загрижен от разни бракосъчетания. Сега вече разбирам. Все пак някои хора трябваше първо да се родят и моята мисия бе да се погрижа това да се случи.
Отначало се притеснявах, че присъствието на моята спътница може да усложни ситуацията, но се оказа иначе. Трудно можеш да останеш незабелязан в някое арендско село или толнедранско градче, когато до теб пристъпва едър вълк. В случая това се оказа сериозно преимущество, тъй като всички ме приемаха доста сериозно.
Уреждането на бракосъчетанията далеч не беше толкова трудно в онези дни. Обществата на арендите и толнедранците са патриархални и децата се подчиняват безпрекословно на волята на своите бащи, когато става въпрос за нещо важно. Затова рядко ми се налагаше да убеждавам щастливата двойка да мине под венчило. Вместо това просто разменях по няколко думи с двамата бащи. По онова време се радвах на солиден авторитет. Спомените за войната бяха още пресни, а аз и моите побратими бяхме изиграли значима роля в конфликта. Нещо повече: скоро открих, че свещенослужителите — както в Арендия, така и в Толнедра — могат да ми окажат неоценима помощ. След като се справих с първите дирижирани бракосъчетания, аз вече имах универсален подход, който действаше кажи-речи безотказно. Когато двамата с вълчицата прекрачехме границите на някое непознато поселище, първата ни работа беше да отскочим до храма на Чалдан или Недра. Там се представях на свещенослужителите и им обяснявах за какво става въпрос. Те на свой ред ме запознаваха охотно с бащите, от които имах нужда.