— Не разбирам накъде биеш.
— На Боговете също не са чужди дребните хитринки. Всички те са научили свещенослужителите си на някой малък трик. Това върши добра работа, когато се налага да се затегне вярата на последователите им. Един обикновен гролим — същото важи за свещенослужителите на Недра, Чалдан и особено за тези на Селмисра — притежава някои умения, сходни с нашите. Но реши ли да напусне областта, в която е изпратен, гролимът тутакси губи своите способности. Това обаче не важи за учениците на Боговете. Нашите способности не са обвързани с определено място. Торак е осъзнал колко полезно би могло да бъде това и е почнал да обучава свои собствени ученици.
— Имаш ли някаква представа кои са те?
— Първите двама са бивши гролими — Урвон и Ктучик. За третия не успях да науча нищо.
— Къде беше Белзедар през цялото това време?
— Нямам никаква представа. След като кацнахме на брега на Малория и приехме отново човешкия си облик, той ми подхвърли няколко нескопосани извинения за това как искал да обходи целия континент и после тръгна на изток. Оттогава не съм го виждал. Въобще не знам какво прави в момента. За едно обаче съм сигурен.
— И какво е то?
— Нещо го яде отвътре. През цялото време нямаше търпение да се отърве от компанията ми.
— Това може да се каже и за някои други хора, братко.
— Много смешно, Белгарат. Много смешно. Колко бира имаш още?
— Колкото е останала в буренцето. Ако въобще е останало нещо. Ти я смучеш като прежадняла камила.
— Много ми се беше разсъхнало гърлото. Опитвал ли си някога ангаракска бира?
— Не, доколкото си спомням.
— Не ти и трябва. Е, след като приключа с твоята, винаги мога да се обадя на близнаците.
Той стана, уригна се и пое със забързана крачка по утъпкания път към биреното буренце.
Осма глава
Той дойде от запад и отначало помислихме, че е сляп, защото очите му бяха прикрити с платнена превръзка. По дрехите му личеше, че е улгос. Вече бях виждал такива широки кожени куртки с качулка в Пролгу. Бях леко изненадан, защото мислех, че всички улгоси са били избити. Излязох да го посрещна и го поздравих на неговия език.
— Яд хо, гроя УЛ — казах. — Вад мар ишум.
Той махна с ръка.
— Това не е необходимо — отвърна ми на нормалната реч. — Горимът ме научи на вашия език.
— Чудесно — отбелязах аз с леко раздразнение. — Защото не говоря езика на улгосите много добре.
— Да — каза той с лека усмивка. — Забелязах. Ти трябва да си Белгарат.
— Има нещо такова. Проблеми с очите ли имаш?
— Светлината ми причинява болка.
Погледнах към мрачното небе.
— Днес слънцето не е чак толкова ярко.
— За теб може би не — каза той. — За мен е ослепяващо ярко. Можеш ли да ме заведеш при твоя Учител? Трябва да му предам послание от Светия Горим.
— Разбира се — съгласих се бързо.
Може би сега вече щяхме да разберем какво става в Улголанд.
— В тази посока е — казах му аз и посочих към кулата на Учителя.
Направих го, без да се замисля. Той най-вероятно не можеше да види жеста ми през кърпата, с която бе превързал очите си. Оказа се обаче, че може, защото ме последва, без каквито и да било проблеми.
Заварихме Белсамбар при Учителя. Нашият ангаракски брат-мистик ставаше все по-затворен с всяка изминала година. Бях опитвал на няколко пъти да го измъкна от вцепенението, но без особен успех. Затова накрая предложих на Учителя да опита да направи нещо за Белсамбар.
Алдур поздрави учтиво улгоса на родния му език.
— Яд хо, гроя Ул. — Произношението на Учителя беше доста по-добро от моето.
— Яд хо, гроя Ул — отвърна му улгосът. — Нося послание от Горима на Светия УЛ.
— Чаках с голямо нетърпение вести от вашия Горим — каза му Алдур. Улгосите са сковани и превзети хора и Учителя знаеше точно как да общува с тях. — Как вървят делата на служителите на моя баща?
— Недобре, божествени Алдур. Сполетя ни голяма беда. Пропукването на света влуди зверовете, с които живеехме в мир още от времето, когато първият Горим довел нашия народ в Пролгу.
— Значи там се криела причината за всичко! — възкликнах аз.
Улгосът ме изгледа с лека почуда.
— Преди няколко години преминах през Свещения Улго и тогава хрулжините и алгоротите се опитаха да ме хванат и убият. Пролгу беше изоставен, а над него кръжеше драконът. Какво се случи, приятелю?
Улгосът сви рамене.