Белдин изчака известно време, след като слязохме от кулата на Алдур, и тутакси подхвана Белзедар заради начина, по който се бе държал в Малория. Двамата с Белмакор се оказахме наблизо и трябва да ви кажа, че „безотговорен“ беше най-мекият сред епитетите, с които Белдин засипа Белзедар.
Белзедар прие мълчаливо словесната канонада, което съвсем не беше в стила му. По някаква причина смъртта на Белсамбар го бе засегнала по-дълбоко от нас останалите. Не искам да кажа, че някой от моите побратими приемаше безстрастно случилото се, но Белзедар изглеждаше направо разбит. С нетипична за него смиреност, той се извини на Белдин. Не че това промени особено нещата. Белдин тъкмо беше набрал инерция и нямаше никакво намерение да спира, просто защото Белзедар му се е извинил. По някое време дори започна да се повтаря и тогава Белмакор се намеси тактично.
— Какво толкова прави в Малория, старче? — попита той меко Белзедар.
Белзедар сви рамене.
— Опитвах се да върна Сферата на Учителя, какво друго?
— Това не е ли малко опасно за сам човек, стари друже? Торак все пак е Бог и ако те спипа, ще ти хапне черния дроб за закуска.
— Мисля, че измислих начин, по който да го заблудя — отвърна Белзедар.
— Не ставай идиот — тросна му се Белдин. — Учителя и без друго има достатъчно мъка на главата си, за да прибавиш към нея и собственото си недомислено самоубийство.
— В плана ми няма нищо необмислено, Белдин — отговори му хладно Белзедар. — От доста време изпилвам всеки детайл. Планът ми ще успее и това е единственият начин, по който бихме могли да прескочим Торак.
— Да го чуем тогава тоя твой план.
— Не, не става. Не ми е необходима чужда помощ, а още по-малко ми трябва някой да се меси. — С тези думи той се завъртя на пети и тръгна към кулата си, следван от проклятията и попържните на Белдин.
— Чудя се какво ли си е наумил — каза замислено Белмакор.
— Някоя глупост, естествено — отсече Белдин. — Белзедар никога не е бил особено интелигентен, а сега като капак на всичко се е побъркал за Сферата. Понякога се държи така, сякаш Торак е откраднал камъка от него, а не от Учителя.
— Явно и ти си го забелязал — каза Белмакор с лека усмивка.
— Да съм го забелязал? Че как би могъл някой да го пропусне? Ти какво прави в Малория?
— Исках да видя какво е станало с моя народ.
— Е, и?
— Като разцепи света, Торак определено не им е направил услуга.
— Едва ли се е и опитвал. Какво точно е станало?
— Не съм абсолютно сигурен. Мелсена беше островно кралство в източното крайбрежие. Когато Торак се зае да пренамести земната география, той успя с един замах да потопи повечето от местните острови. Това явно е създало някои „дребни“ неприятности на моите хора. Сега те са се нагъчкали на малкото непотопена площ, останала от острова. Освен това са назначили комитет, който да оцени положението и да предложи мерки.
— Какво са назначили?
— Комитет, старче. В подобни кризисни ситуации това е едно от първите неща, които правим ние, мелсените. Ако нещата не потръгнат добре, винаги можем да припишем цялата вина на комитета.
— Това е най-нелепото нещо, което съм чувал през живота си.
— Разбира се, че е. Ние, мелсените, сме си „нелепи“ хора. Това е част от нашия чар.
— И какво е измъдрил комитетът?
— Те изучили проблема от всички възможни страни — за около десетина години, ако се не лъжа — и после изготвили доклад до правителството.
— И какво успели да установят? — попитах аз.
— Докладът е от петстотин страници, Белгарат. Ще осъмнем, докато ти го разкажа.
— Съкрати го.
— Е, в общи линии всичко опира до това, че на Мелсенската империя й е необходима повече територия.
— И за да измъдрят това са им били необходими десет години?! — зяпна Белдин.
— Мелсените са перфекционисти, старче. Освен това комисията е предложила експанзия към сушата.
— А тази суша не е ли вече заета?
— Ами заета е, но цялото население по източното крайбрежие — чак до земите на карандите — е от далски произход, тъй че между двата народа съществува определено родство. Императорът изпратил емисари при нашите братовчеди от Ренгел и Селанта, за да обсъдят с тях възможните решения на проблема.
— И кога е започнала войната? — изтърси Белдин, без да го увърта излишно.
— О, до война не се стигна, старче. Ние, мелсените, сме твърде цивилизовани за това. Емисарите на императора просто посочили на незначителните кралчета какво биха спечелили, ако се съгласят да станат част от Мелсенската империя. Както и какво ще загубят, ако откажат.