— Смятам да се махна за известно време — обяви тя невъзмутимо.
— О! — възкликнах неопределено.
Вълчицата впери в мен златните си немигащи очи.
— Май ми се иска да се поразходя отново по света.
— Разбирам.
— Светът доста се е променил, струва ми се.
— Не е изключено.
— Може и да се върна някой ден.
— Надявам се, че ще го сториш.
— Довиждане тогава — каза тя, прие отново формата на сова и изчезна от погледа ми с един-единствен удар на яките криле.
През всичките тези години нейното присъствие ме бе изнервяло понякога, но скоро открих, че ужасно ми липсва. Често ми се случваше да се обърна, за да й покажа нещо и чак тогава се сещах, че вече не е до мен. Ставаше ми някак празно и тъжно. Вълчицата бе прекарала толкова дълго време редом с мен, та ми се струваше, че сме заедно откак се помня.
Десетина години по-късно, Учителя ме извика при себе си и ми заръча да тръгна към далечния Изток, за да нагледам мориндимите. Техните занимания с черна магия и призоваване на демони винаги го бяха тревожили и той не желаеше да стигнат твърде далече в уменията си.
Мориндимите винаги са били — и, според мен, все още са — доста по-примитивни от своите братовчеди карандите. И едните, и другите почитат демони, но карандите поне са способни да водят нещо като нормален живот. Племената на Карандия уреждат споровете помежду си за доброто на целия народ. Вероятно защото вождовете им имат по-голяма власт от магьосниците. При мориндимите нещата стоят по-иначе. Там магьосниците са над всички. Това подхранва и без друго безумния им егоцентризъм. Всеки мориндимски магьосник приема съществуването на други магьосници като лична обида. Мориндимите водят първобитен, номадски живот, а магьосниците им оплитат битието с върволица от неразбираеми ритуали, практики и мистични видения. Казано накратко, обикновеният мориндим живее в непрекъснат ужас от онова, което може да му натресе някой магьосник.
Пътувах през Алория до северния край на планините, които сега се наричат Гар ог Надрак. Белсамбар ме бе осведомил за привичките на тези диваци след едно свое отдавнашно пътуване до океана и затова бях що годе наясно как да се държа като мориндим. Тъй като задачата ми беше да науча колкото се може повече за техните занимания в призоваване на демони, реших, че най-добре ще свърша работата, ако стана чирак на някой от местните магьосници.
Поспрях при границата на земите на мориндимите, за да се маскирам. Направих кожата си по-мургава и я покрих с татуировки. После се омотах в кожи, накичих се с пера и тръгнах да търся някой магьосник.
Бях се постарал да се бележа с подходящите знаци за магьосник-пилигрим — бяла кожена превръзка на челото и боядисано в червено копие, от което се поклащаха птичи пера. Това бе част от моето прикритие, тъй като мориндимите смятат, че не е на хубаво да се заяждаш с такъв магьосник. Е, наложи се веднъж-дваж да прибягна към обичайната магия, за да се отърва от няколко особено твърдоглави досадници, но като цяло карнавалният ми костюм вършеше работа.
След около седмица мотаене из пустошта попаднах на многообещаващ — поне на пръв поглед — учител. Всички приказки за лошия късмет, който може да ти донесе заяждането с магьосник-пилигрим, важат само за простите люде. Когато край един поток срещнах друг магьосник, накичен с всевъзможни кокали и нахлузил животински череп на главата си, първата му работа беше да ме изгледа страшно и да изсумти неодобрително.
— Хъм — каза той, — виждам, че носиш знаците на пилигрим.
— Да — отвърнах аз уклончиво. — Но не мисли, че съм особено щастлив от това. Проклетото видение ме налетя изневиделица, без да го търся.
— Разкажи ми за видението си.
Прецених набързо ячкия, обрасъл и доста вмирисан магьосник. Не че имаше кой знае какво за преценяване.
— Яви ми се насън — казах. — Видях Владетеля на Ада, бълващ огън и жупел, и той ми заповяда да пребродя Мориндикум нашир и надлъж и да открия онова, което винаги остава скрито. Тази е целта на пътуването ми.
Това си бяха пълни глупости, но като спомене Владетеля на Ада и прабави към това малко пламъци, човек може да метне който си поиска мориндимски магьосник.
Освен това винаги ме е бивало в празните приказки.
— Ако оживееш след това твое поклоничество, аз съм готов да те приема за мой чирак… и роб.
Бях получавал и по-изгодни предложения през живота си, но реших да не се пазаря. Бях пристигнал в Мориндия, за да уча, а не да се връзвам на плиткоумието на местните магьосници.