— Привет, Белгарат — поздрави ме той и брадвата му потъна до дъно в един доста внушителен дънер.
— Привет, Кривоклюни — отвърнах му аз. — Какво става тук?
— Цепя дърва — отвърна той.
— Това го виждам — казах. — Думата ми беше за друго. Чувам, че в кралството ти се води война.
Увар присви малките си свински очички, кацнали над счупения му нос.
— О, това ли — промърмори. — Нищо особено. Мога да се справя с проблема.
— Увар — мобилизирах цялото търпение, на което бях способен, — а не е ли време да се захванеш с него? Войната продължава вече година и половина.
— В момента съм малко зает, Белгарат — отвърна ми той с извинителен тон. — Трябва да си закърпя покрива, а и зимата ще дойде скоро, тъй че ще ми трябват дърва за огрев.
Можете ли да повярвате, че кръвта на този човек тече в жилите на крал Анхег?!
За да не го наругая, аз му представих близнаците.
— Защо не влезем вътре? — предложи Увар. — Останало ми е цяло буре с превъзходно пиво, пък и вече се поуморих.
Близнаците прикриха усмивките си с абсолютно еднакъв жест и всички заедно влязохме в „двореца“ на Увар. Мебелировката вътре се оказа в пълно съзвучие с общия вид на хижата.
— За какво започна този път войната? — попитах краля на Алория, след като вече си бяхме придърпали по едно грубо трикрако столче край нерендосаната маса в центъра на стаята.
— Религия, Белгарат — отвърна ми той. — Нима може да има някаква друга причина?
— Може, но за това ще си приказваме някой друг път. Как е възможно в Алория да избухне война заради религията? Та нали всички твои поданици са предани на Белар?
— Е, някои са малко по-предани от останалите — каза Увар кисело. — Идеята на Белар да разпердушиним ангараките е страхотна, но засега това не ни се отдава особено. Все още не сме намерили начин да прекосим океана. Освен това в източните покрайнини се е появил някакъв твърдоглав жрец. Та той е събрал нещо като армия, с която иска да покори южните кралства.
— Защо?
Увар сви рамене.
— Притрябвали са му за нещо. Откъде да знам защо.
Едва се сдържах да не го сграбча за раменете и да го разтърся.
— А те направили ли са нещо, за да го предизвикат? — попитах вместо това.
— Доколкото знам, не. Видиш ли, Белар се е запилял някъде от известно време насам. Понякога го наляга мъка по дома и тогава грабва няколко момичета, събира дружина от воини, заедно с десетина бъчви бира, и всички хукват да се веселят из горите. От няколко години нито сме го виждали, нито сме го чували. Така или иначе, онзи жрец е решил, че южните кралства трябва да се включат във войната срещу ангараките. А за да приемат тази своя мисия по-присърце, се налага да ги въведем в правата вяра. Той дойде при мен с тая налудничава идея и аз му казах да си я избие от главата. Вместо да ме послуша, той хукнал да проповядва същите глупости сред другите кланове. Успял да убеди половината от тях да се присъединят към него, но другата половина са ми все още верни. Стигна се дотам, че понякога се поступват едни с други. Онези религиозни маниаци са сложили началото на Мечия Култ. Това трябва да има нещо общо с Белар, само дето Белар нищо не знае по въпроса.
Увар пресуши халбата си и отиде до килера, за да си долее.
— Той няма да си мръдне пръста, преди да е приключил с дървата за огрев — каза тихо Белкира.
Аз кимнах мрачно.
— Вие двамата защо не видите какво може да се направи по въпроса? — подхвърлих им след това.
— А това няма ли да е измама? — попита ме Белтира.
— Може и да е, но как иначе ще го накараме да се размърда преди да настъпи зимата?
Близнаците кимнаха едновременно и излязоха навън.
Когато след известно време ги последвахме и ние, Увар с учудване установи, че камарата нацепени дърва доста е пораснала.
— Ами… — каза кралят на Алория, — щом вече съм запасен с дърва за зимата, май няма да е зле да направя нещо и по въпроса с войната.
През следващите няколко месеца ние с близнаците запретнахме ръкави и не след дълго верните на краля кланове обърнаха отцепниците в бягство. Имаше и една голяма битка около мястото, което днес се нарича Гар ог Надрак. Макар и да не блестеше с бързина на мисълта, Увар разбираше достатъчно от военна тактика, за да се досети да заеме позиции по околните хълмове. Така прикри от врага истинската численост на своите сили. Битката трая почти цял ден и когато накрая Увар застана очи в очи с твърдоглавия си противник, главата на жреца не се оказа чак толкова твърда. Кралят на Алория я разцепи чак до раменете с един единствен удар и този удар сложи край на войната. Хората от Мечия Култ се изпокриха, а въстаналите кланове сложиха оръжие и сведоха глава пред Увар.