Исса беше странен Бог. След разцепването на света той просто повери управлението на своята върховна жрица Селмисра и после напълно съзнателно изпадна в нещо средно между сън и транс. Изглежда не му бе хрумнало да удължи живота на жрицата и след известно време тя умря. Хората-змии не си направиха труда да го събудят заради такава дреболия. Те просто намериха заместница на Селмисра.
Та ние двамата с Белдин тръгнахме да търсим тогавашната кралица Селмисра, за да уговорим с нея незабавното изтегляне на марагите. Накрая я открихме в една къща сред джунглата. Всъщност това беше почти пълно копие на нейния палат в Стхис Тор. Кралицата вероятно разполагаше и с други такива къщи, пръснати из цяла Нийсия.
Представихме се на нейните евнуси и те ни заведоха в тронната зала, където я заварихме да се наслаждава на своето отражение в огледалото. Селмисра — като всички други преди нея — беше влюбена до полуда в самата себе си.
— Мисля, че имате проблем, ваше величество — заявих й направо. — Искате ли моят брат да се опита да спре тази война?
Жената-змия не изглеждаше особено заинтригувана от моето предложение.
— Не си хаби силите напразно, древни Белгарат — каза тя, прозявайки се.
Всяка следваща Селмисра трябваше да бъде точно копие на първата. Ниисийците я избираха заради приликата и с оригинала и още от най-ранна детска възраст започваха да я обучават как да се държи със същия студенокръвен и надменен маниер.
Белдин обаче все пак успя да привлече мигом вниманието й.
— Добре тогава — каза той с безразличие, което спокойно можеше да съперничи на нейното, — сега е сушавият сезон. Двамата с Белгарат ще подпалим твоите вонящи джунгли. Ще изгорим Нийсия до основи. Тогава марагите, щат не щат, ще трябва да се приберат по домовете си, което ще сложи край на конфликта.
Това беше единственият случай, в който видях някоя Салмисра да изразява емоция, различна от неприкритата животинска сласт. Воднистите й очи се разшириха, а бялата й кожа стана дори още по-бледа.
— Няма да го направиш! — изсъска тя.
Белдин сви рамене.
— И защо не? От една страна, така ще сложим край на войната. А като се отървем веднъж завинаги от наркотиците, твоите хора може би ще запретнат ръкави за нещо по-полезно. Не се и опитвай да ми се пречкаш, змийска жено, защото тогава ще разбереш колко грубо мога да пипам. Пусни марагите да си вървят у дома или ще изпепеля Нийсия от планините чак до брега на океана. Няма да ти оставя и листенце от тревицата, към която така си се пристрастила и която те поддържа все още млада. А като остарееш за няколко дни, всички тия хубави момченца, с които си се заобиколила, тутакси ще загубят интерес към теб.
Селмисра впи поглед в него.
— Ти успя да ме заинтригуваш, грознико — каза му тя. — Никога преди не съм се чифтосвала с маймуна.
— Можеш само да си мечтаеш за това — ухили й се Белдин. — Аз обичам жената до мен да е дебела и топлокръвна. От теб ще се простудя, Селмисра.
Ето такъв си е моят побратим Белдин, по-добре е човек да не се опитва да го надприказва.
— Е, приемаш ли предложението ми — притисна я той отново. — Ако оставиш марагите да се приберат по живо по здраво, няма да изгоря вонящата ти джунгла.
— Ще дойде време, когато ще съжаляваш за това, ученико на Алдур.
— Губиш си времето, сладурче — ухили й се отново моят маймуноподобен побратим. — Съжалявал съм за много неща в моя дълъг живот, но чуй какво ще ти кажа, съкровище. Никога няма да съжалявам, че не съм преспал със змия в пазвата си. — После лицето му придоби предишното си каменно изражение. — Питам те за последен път, Селмисра. Ще пуснеш ли марагите, или да подпалвам вонящата ти дупка на мига?
Тази последна реплика сложи края на войната между марагите и нийсанците.
— Беше доста убедителен там вътре, старче — похвалих аз своя побратим, след като вече се бяхме измъкнали от двореца на кралицата. — По едно време си мислех, че очите й ще изхвърчат от орбитите.
— И аз си мисля, че успях да привлека вниманието й.
Белдин въздъхна.
— Но това можеше да се окаже доста интересно занятие.
— Кое по-точно?
— Няма значение.
Изпроводихме препатилите мараги до тяхната граница, изоставяйки хиляди мъртви сред вонящите блата на джунглата, а после двамата с Белдин се върнахме в Долината.
Още с появата ни там, Учителя веднага ме прати в Алория.
— Кралицата на Алория носи в утробата си дете — каза ми той. — Същото онова дете, което чакаме да се роди от толкова време. Искам ти да присъстваш на раждането му и след това да го наглеждаш, докато достигне зрелостта.