Така или иначе, за мен това пътуване наистина не беше от приятните, най-вече по вина на моите спътници. Тичах до изнемога ден след ден. Вечер приемах обичайния си облик и обикновено ми оставаше достатъчно време, за да стъкна огън и да сложа нещо за вечеря в котлето, преди четиримата алорни да пристигнат, влачейки едва-едва крака.
— Имаме още доста път пред нас — напомнях им аз с доза злорадство, признавам. — Ако не побързаме, няма никога да стигнем до Малория.
Продължихме в североизточна посока, през покритите със сняг поля на днешна Алгария, докато накрая се добрахме до източния склон. Нямах никакво намерение да се катеря по този огромен скален къс. Затова смених леко посоката и поведох своите пухтящи спътници към мочурищата на днешна източна Драсния. После прекосихме планините и се озовахме в безкрайната пустош, обитавана от мориндимите.
Резултатите от безмилостното темпо, което налагах на алорните, бяха два. Първо, ние достигнахме до Мориндланд за по-малко от месец. И второ, когато се озовахме там, Черек и неговите синове бяха във върхова форма. Опитайте да бягате по цял ден в продължение на месец и ще разберете какво имам предвид. Ако не се споминете през първите няколко дни, в края на месеца ще бъдете по-тренирани от когато и да е в живота си. На границата на Мориндланд единствената мазнина, останала по телата на моите приятели, беше тази под ноктите им. Което в последствие се оказа твърде полезно.
След като се спуснахме по северните подстъпи на планините, които очертават южните граници на Мориндланд, аз си възвърнах обичайния облик и обявих почивка. Зимата беше в разгара си, а пред нас се простираше безкрайна арктическа равнина, покрита със сняг и забулена в мрак. Дългата северна нощ се бе спуснала над тази част от света, макар че за наш късмет все пак бяхме успели да стигнем до Мориндланд достатъчно рано, за да заварим разполовения лунен диск на небето. Луната ни осигуряваше достатъчно светлина, за да направи пътуването ни не приятно, но все пак възможно.
— Не знам дали трябва да ходим там — казах на своите увити в кожи приятели, сочейки към замръзналото поле. — Едва ли ще ни стигне времето да убеждаваме всеки срещнат мориндим, че не бива да ни се пречка из краката.
— Прав си — съгласи се Черек с кисела физиономия. — И аз не си падам особено по мориндимите. Те непрекъснато мърморят нещо за сънищата и виденията си. Големи досадници са.
— Докато се връщахме обратно, двамата с Алгар се движихме в подножието на предпланините — каза Рива. — Не знам защо, но мориндимите не обичат планините.
— Идеята е добра — подкрепих го аз. — Бих могъл да се оправя с някоя пасмина мориндими, но това ще си е чиста загуба на време. Знаете как се правят талисмани за проклятие, нали? А талисмани за сън?
Желязната Хватка кимна мрачно.
— Комбинацията от два такива талисмана би трябвало да ги държи настрани от нас, нали?
— Не разбирам — изломоти Драс учудено.
— Нищо чудно, щом прекарваш по-голямата част от времето си в кръчмите на Вал Алорн — подхвърли Алгар.
— Аз съм най-големият от вас — тросна му се Бичия врат. — Имам си отговорности пред хората.
— Спор да няма — каза му Рива с неприкрит сарказъм. — Добре, да видим дали ще мога да ти обясня за какво става въпрос. Мориндимите живеят в един по-различен свят и като казвам „по-различен“, нямам предвид само всичкия този сняг наоколо. За тях сънищата са по-важни от реалния живот, а проклятията са дори още по-важни. Белгарат току-що предложи да си направим талисмани за сън, защото докато ги носим, мориндимите ще си мислят, че сме тръгнали на път, водени от някакъв знаменателен сън. Ако прибавим към тези муски и талисмани за проклятие, това ще им покаже, че ако рекат да ни сторят зло, после ще си имат работа с някой демон.
— Глупости. Демони не съществуват — намръщи се Драс.
— Не бъди чак толкова сигурен, Драс — посъветвах го аз.
— А ти виждал ли си демон?
— Призовавал съм дори, Драс. Алдур ме беше изпратил, за да науча какви ги вършат мориндимите. Чиракувах известно време при един от техните магьосници и изучих всичките им номера. Рива казва истината. Ако носим талисмани за сън и за проклятие, мориндимите ще ни отбягват.
— А талисмани за проказа? — предложи Алгар. Той, както обикновено, си пестеше думите. Така и не разбрах на кого се е метнал такъв мълчаливец.