— Той накара слънцето да изгрее! — тъкмо казваше магьосникът на моя побратим. — После призова демон-лорд! Моят клан не желае повече да има нещо общо с това!
— Длъжни сте да ми помогнете! — притисна го Белзедар. — Белгарат не бива да се добере до Малория! Ние трябва да го спрем!
Какви ги приказваше той? Примъкнах се още няколко сантиметра.
— Нищо повече не мога да направя — заяви непоколебимо магьосникът. — Кланът ми се пръсна като ято подплашени пилци. Не бих могъл да ги събера за толкова кратко време, дори да го исках. Белгарат е твърде могъщ. Нямам никакво намерение да се изправям още веднъж лице в лице с него.
— Помисли от какво се отказваш, Етчкуав — обърна го на молба Белзедар. — Нима ще останеш роб на Владетеля на ада до края на живота си?
— Мориндланд е студена и мрачна, Зедар — отвърна му магьосникът. — Не ме е страх от пламъците на ада.
— Но вие можехте да имате свой Бог! Моят Господар е готов да ви приеме като свои деца. От вас се искаше да направите само тази дребна услуга! — Гласът на Белзедар издаваше неговото отчаяние.
Мършавият мориндим се изправи. Изражението му беше непоколебимо.
— Аз казах последната си дума, Зедар. Повече не искам да имам нищо общо с Белгарат. Предай думите ми на своя господар. Кажи на Торак да си намери някой друг, който да премери сили с твоя побратим Белгарат.
Тринадесета глава
Като се замисля, май беше по-добре, че чух всичко това в облика на вълк. През изминалия месец индивидуалността на вълка така се бе вплела в моята собствена, че реакциите ми също не бяха изцяло мои. Вълкът не е способен на омраза. На гняв — да, на омраза — не. Ако в онзи миг бях в своята човешка обвивка, сигурно щях да направя нещо необмислено.
Вместо това останах легнал по корем върху снега, с уши наострени напред, за да мога да чувам по-добре как Зедар умолява мориндима да му помогне. Малко по малко успях да се овладея. Как е възможно да съм бил толкова сляп? Зедар се беше издавал поне стотина пъти, откакто Торак пропука света, а аз така и не си бях размърдал мозъка, за да осъзная как стоят нещата… Сигурно щях да прекарам още доста време, тюхкайки се колко недосетлив и наивен съм бил, но вълкът в мен набързо пресече това безсмислено и ненужно занимание. Все пак какво трябваше да правя сега, когато знаех истината за моя някогашен брат?
Най-простото решение, естествено, беше да изчакам мориндимът да си тръгне и да разкъсам гърлото на Зедар с острите си като кинжали зъби. Изкушението да го сторя беше огромно. Боговете са ми свидетели, че едва се удържах. В това желание имаше известна сянка от моя вълчи рационализъм. Щеше да стане бързо и лесно. Освен това щях да отстраня веднъж завинаги една доста сериозна пречка по пътя си.
За съжаление, това решение щеше да остави след себе си хиляди въпроси без отговор, а любопитството е слабост, присъща както на хората, така и на вълците. Вече знаех какво е направил Зедар. Сега исках да разбера защо го е сторил. Едно поне беше ясно — току-що загубих още един от своите побратими. Вече дори не мислех за него като за „Белзедар“.
Имаше и друга причина за моето колебание. Събирането на мориндимите очевидно бе станало по идея на Зедар. Той бе надделял над нежеланието им да работят съвместно, с обещанието, че ще им даде техен собствен Бог. Мен ако питате, между Торак и Владетеля на ада няма кой знае каква разлика, но мориндимите явно смятаха другояче. Зедар бе нагласил собственоръчно този капан на пътя ми. Колко ли други, за които не знаех нищо, ме очакваха занапред? Ето това трябваше да узная на всяка цена. Веднъж поставен, капанът може да седи и да чака своята жертва дълго след смъртта на онзи, който го е поставил. Ситуацията изискваше известна хитрост, а това е дисциплина, в която винаги съм бил доста добър.
— Хабиш думите на вятъра, Зедар — тъкмо казваше мориндимът. — Няма да се противопоставя на такъв могъщ магьосник, какъвто е твоят брат. Щом искаш да се биеш с него, прави го на своя глава. Сигурен съм, че твоят господар ще ти помогне.
— Той не може да ми помогне, Етчкуав. Забранено му е. Аз трябва да бъда инструментът в ръцете на Необходимостта, докато трае това СЪБИТИЕ.
Какво, какво?
— Щом ти си инструмент на Необходимостта, тогава защо дойде при нас?