Выбрать главу

Хич не е трудно да метнеш един мориндим. Обикновено демонопоклонниците не се отличават с особен интелект, но тоя Етчкуав демонстрираше изненадваща съобразителност.

— Мисля, че просто те е страх от този Белгарат — продължи той. — Освен това смятам, че те е страх и от неговата Необходимост. Е, аз нямам намерение да бъркам в огъня вместо теб, Зедар. Не ми е притрябвал чак толкова някакъв си там Бог, още по-малко безсилен като Торак. Както виждам, силите му са доста ограничени.

— Ограничени? — възкликна Зедар. — Та той разцепи света, идиот такъв!

— И какво му донесе това? — просъска презрително мориндимът. — Огън, ето какво. Ако ми се прииска чак толкова огън, просто ще почакам да ме приберат в ада.

Зедар присви очи.

— Няма да ти се наложи да чакаш чак толкова — каза той с леден глас.

Предполагам, че можех да го спра. Усетих как Волята му се надига, но да си кажа честно, не вярвах, че ще го направи.

Но той го стори. Бях доста близо и гласът, с който Зедар произнесе Думата, за малко не ме оглуши.

Изведнъж мориндимът пламна като току-що насмолена факла.

(Съжалявам, че извиквам у теб болезнени спомени, Гарион, но както сам виждаш, ти не си първият, направил нещо подобно. Между постъпките ви обаче има огромна разлика. Ти имаше сериозна причина да постъпиш така през онази нощ в горите на дриадите. За разлика от теб Зедар подпали мориндима просто от злоба. Ти се почувства виновен, той — ни най-малко.)

Събитията се развиваха твърде бързо, за да успея да ги осмисля, затова се измъкнах бавно, скрих се под един отрупан със сняг клон и оставих Зедар да се забавлява, както намери за добре.

Думата, която обаче продължаваше да проблясва в съзнанието ми, бе „СЪБИТИЕ“. Почти със сигурност ставаше въпрос за един от онези „инциденти“, за които ни беше предупредил Учителя. Явно нещо много важно предстоеше да става, но аз си мислех, че то трябва да се случи в Ктол Мишрак. Очевидно грешах. Може би наистина предстоеше и такова СЪБИТИЕ, но преди това трябваше да се сблъскаме с още едно. Реших, че е време за поредната консултация.

— Може ли да поговорим? — попитах аз присъствието в главата си.

— Има ли за какво?

Май имаше нещо, което ме дразнеше още повече от самото присъствие. Каквото и да беше, то явно се смяташе за много забавно. Като се има предвид настоящото местонахождение, вероятно беше наясно с начина, по който се чувствам.

— Това е едно от онези малки „противопоставяния“, които ще продължават да се случват, нали?

— Очевидно.

— А точно това важно ли е?

— Всички те са важни, Белгарат.

— Зедар каза, че този път той е инструмент в ръцете на другата Необходимост. Аз си мислех, че инструментът е Торак.

— Той беше инструментът. Ситуацията се мени от време на време.

— Значи Зедар каза истината?

— Ако решиш да му повярваш, да.

— Ще престанеш ли? — казах аз на глас. Слава Богу, изрекох го на езика на вълците, затова си мисля, че никой не ме разбра.

— Чувството ти за хумор днес никакво го няма.

— Остави чувството ми за хумор на мира. Ако Зедар е инструмент на другата Необходимост, тогава кой е твоят инструмент?

Последва дълго мълчание, но аз можех ясно да доловя, че нещото се забавлява.

— Майтапиш се! — казах отново на ум.

— Защо, имам ти пълно доверие.

— И какво се очаква от мен?

— Сигурен съм, че и сам ще се досетиш.

— Ти няма ли да ми кажеш?

— Разбира се, че няма. Трябва да играем по правилата.

— Въпреки това са ми нужни известни наставления. Ако продължа изцяло на своя глава, много е възможно някъде да стъпя накриво.

— В известен смисъл сме предвидили и това. Дотук се оправяш чудесно.

— Ще убия Зедар. — Това, естествено, си беше гола заплаха. Още щом преодолях първия пристъп на яростта, си отиде и желанието да убия Зедар. Той беше мой брат от близо три хиляди години и не бях способен на това. Независимо от всичко, все още го обичах твърде много, за да се реша на подобна стъпка.

— Дръж се по-сериозно, Белгарат — каза гласът в главата ми. — Ти не можеш да убиеш своя побратим. От теб се иска само да го неутрализираш. Не се увличай. Той ще ни е необходим по-късно.

— Значи няма да ми кажеш какво да правя, така ли?

— Този път наистина не ми е разрешено. Вие двамата със Зедар ще трябва да уточните заедно детайлите.