Слънцето никакво не се виждаше, а луната също се бе отнесла нанякъде. Затова ми е трудно да преценя точно колко време ни бе необходимо, за да се доберем до отсрещния бряг. Вероятно е било по-малко, отколкото ни се стори. Аз отново бях приел вълчия си облик. Това ми позволяваше да вървя почти без почивка и да дърпам алорните след себе си. По онова време Черек и неговите синове вече бяха така тренирани, че почти успяваха да поддържат моето темпо.
Накрая все пак се добрахме до брега на Малория — точно навреме, както се оказа, защото само час по-късно над морето се изви тридневна снежна буря. Скрихме се под една гигантска купчина от дървени отломки и там изчакахме бурята да утихне. Драс се оказа доста полезен за всички ни. Той измъкна бойната си секира и проправи с нея тунел чак до самия център на камарата. Успяхме дори да оформим нещо като комин, което ни позволи да си запалим огън във вътрешността.
По време на една от кратките си визити в Долината Белдин ми бе начертал груба карта на Малория и докато бурята вилнееше навън, аз прекарах доста време, приведен над това парче хартия.
— Далече ли е мостът от мястото на брега, където тръгнахме? — попитах Рива, когато вятърът започна да утихва.
— О, не знам. Петдесет левги или нещо такова.
— Страшно ми помогна, Рива — казах му кисело.
Вперих отново поглед в картата. Белдин естествено не бе предполагал за съществуването на моста, затова и не го беше отбелязал. Но освен това не се бе сетил да приложи поне някакъв знак за евентуалния мащаб на скицата си, затова можех да разчитам единствено на догадки.
— Доколкото мога да преценя, ние се намираме в общи линии западно от Ктол Мишрак — казах аз на приятелите си.
— В общи линии? — попита Черек.
— Тази карта не е чак толкова добра. Тя дава приблизителна представа къде се намира градът, но това е кажи-речи всичко. Когато вятърът утихне още малко, ще се измъкнем навън и ще разузнаем наоколо. През Ктол Мишрак минава река, а северно от тази река има блато. Ако открием блатото, ще знаем, че сме доста близко.
— А ако не го открием?
— Тогава ще се наложи да го потърсим още — него или реката.
Черек се втренчи в моята карта.
— Може да сме на север от блатото, Белгарат — възрази той. — Или пък на юг от реката. Можем да си обикаляме така, докато настъпи лятото.
— А имаш ли някаква по-добра идея?
— Не, но…
— Нека тогава да се притесняваме едва след като разберем какво има навътре в сушата. Нали конските вътрешности ти бяха предсказали, че тази година ще е най-късметлийската в живота ти? Може пък точно заради това да сме излезли на подходящото място.
— Ама ти нали не вярваше на гадаенето по вътрешности?
— Аз не вярвам, но ти вярваш. Може би точно това ти е и необходимо. Ако вярваш, че си късметлия, тогава късметът ти може наистина да заработи.
— Май не се бях сетил за това — каза той и лицето му просветна. Стига да говори достатъчно бързо, човек може да убеди един алорн в каквото си поиска.
Увихме се в кожите, които носехме със себе си и опитахме да поспим. На практика нямаше какво друго да правим, освен ако някой от нас не искаше да поиграе с Драс на зарове. Аз лично предпочитах да се наспя, сънувайки прекрасната си съпруга.
Не знам колко точно съм спал, но по някое време ме събуди мощното разтърсване на Рива.
— Май ще е по-добре да пренастроиш това твое чувство за посока, Белгарат — каза ми той обвинително.
— Какво има?
— Преди малко излязох навън, за да проверя дали вятърът не е утихнал. Слънцето изгрява.
Надигнах се бързо от импровизираната си постеля.
— Чудесно — казах. — Върви да събудиш баща си и братята си. Известно време ще разполагаме поне с малко светлина. Трябва да се възползваме от това предимство, за да разузнаем из вътрешността на континента. Кажи им да не събарят укритието. Само ще поогледаме и ще се върнем обратно. Искам първо да се стъмни и чак тогава ще тръгнем отново.
Измъкнахме се навън, изкачихме дюните и погледнахме към близката гора, която изглеждаше като осеяна с просеки джунгла.
— Какво мислиш? — попита ме Черек. — Сега не прилича на блато, но да не забравяме, че всичко е замръзнало. През лятото картинката вероятно изглежда съвсем иначе. Тези просеки може да са просто малки потоци.
— Да идем дотам и да погледнем — казах аз, присвивайки нервно очи по посока на чезнещата зора. — По-добре да побързаме, преди отново да е паднал мрак.