Когато изпълзяхме от нашето укритие, навън вече бе паднал мрак. Изкачихме се по заснежените дюни и поехме на изток. Скоро разбрахме обаче, че не всички чандими са тръгнали на север, за да ни причакват там. От време на време попадахме на пресни следи в снега, големи колкото конски копита, а откъм блатото току се чуваше протяжния вой на хрътките.
Тук му е мястото да направя едно малко признание. Въпреки резервите си относно подобни манипулации, аз все пак поизмених в известна степен времето. Съвсем мъничко, всъщност. Просто създадох една неголяма пелена от мъгла, в която да можем да се скрием, и едно съвсем мъничко снежно облаче, което ни следваше послушно по петите като домашно кученце. Резултатът се оказа повече от задоволителен — чандимите просто не можеха да ни видят, а снегът, който облачето ръсеше кажи-речи непрекъснато, приглушаваше шума от нашите стъпки. През цялото време държах и мъглата, и облака под пълен контрол. Затова едва ли са успели да предизвикат някакви сериозни промени в местната метеорологична обстановка.
После призовах на помощ и едно многочленно семейство порови котки, които усърдно замитаха нашите следи. Поровите котки приличат много на скунксовете, но вместо с райета, кожухчетата им са изпъстрени с петна. Иначе начинът, по който се справят с по-едрите от тях досадници, е същият като при скунксовете. Хрътките на Торак скоро откриха, че тези дребосъци далеч не са толкова безобидни. Сигурно след това най-глупавите измежду чандимите са разнасяли нетърпима воня седмици наред.
Следващите няколко дни се промъквахме внимателно през замръзналото блато, като се прикривахме сред храсталаците през няколкото кратки часа със слънчева светлина. Пътувахме само през дългите арктически нощи.
После една сутрин нашата мъглива пелена засия по странен начин. Позволих й да се разнесе, но още преди това се досещах за причината. Слънцето най-после бе успяло да разчисти хоризонта. Зимата бе започнала да отстъпва и ние трябваше да побързаме.
Малко преди мъглата да се изпари окончателно, аз установих, че се намираме близо до източния край на блатото. На няколко мили от нас се издигаше редица от ниски хълмове, а отвъд тях небето беше застлано с мастилено черен покров от гръмотевични облаци.
— Това е — казах много тихо на Черек и неговите момчета.
— Какво е това? — попита ме Драс.
— Ктол Мишрак. Нали ви казах за облаците, забрави ли?
— О, да. Наистина бях забравил.
— Хайде да се скрием някъде и да изчакаме да се стъмни. Оттук нататък ще трябва да сме много предпазливи.
Скрихме се сред близкия гъстак току в подножието на една гигантска скала. Накарах моето облаче да мине веднъж-дваж над следите ни, след което го пратих да си върви по живо по здраво с най-искрените ни благодарности. След кратко премисляне на ситуацията, реших да освободя и поровите котки.
— Имаш ли план? — попита ме Рива.
— Тъкмо работя върху него — отвърнах му кратко аз. Всъщност нямах и най-бегла представа каква трябва да е следващата ни стъпка. Честно да си кажа, не бях предполагал, че ще стигнем толкова далеч. Затова реших, че е настъпил моментът за поредната консултация с моя тайнствен, невидим приятел.
— Още ли си там? — попитах го аз.
— Не, гоня слънчеви зайчета. Къде другаде бих могъл да бъда, Белгарат?
— Да, въпросът ми наистина беше глупав. Разрешено ли ти е да ми дадеш описание на града?
— Не, но ти и без друго вече разполагаш с такова. Белдин ти каза всичко, което би трябвало да знаеш. Наясно си, че Торак е в желязната кула, а Сферата е при него.
— Трябва ли да бъда готов за нещо? Искам да кажа, предстои ли ми някоя от онези „важни срещи“ тук, в Ктол Мишрак? Перспективата да си премеря силите с Торак нещо хич не ме възторгва.
— Спокойно. Срещата ти със Зедар беше последното изпитание.
— Това значи ли, че сме спечелили точка?
— Дотук спечелихме цял куп точки, но не бързай да се надуваш. И най-обикновено стечение на обстоятелствата би могло да те препъне. Знаеш какво да правиш, след като се озовеш там, нали?
И изведнъж планът се появи в главата ми. Не ме питайте как точно, не знам.
— Може би няма да е зле да поразузная сам наоколо? — предложих.
— В никакъв случай. Не се издавай с безцелно мотаене насам-натам. Вземи алорните със себе си, влезте вътре, свършете това, за което сте дошли, и се омитайте.