Дълго се изкачвахме. Кулата на Торак се оказа дори по-висока, отколкото ни се беше сторила отвън. На практика няма никакъв смисъл една кула да е чак толкова висока, но вие знаете какъв е Торак. Ако можеше, той би си вдигнал кула чак до звездите.
Накрая все пак се добрахме до върха, където ни очакваше нова желязна врата.
— Сега какво? — прошепна ми Черек.
— Отвори я — казах му аз. — По принцип Торак не би трябвало да може да ни направи каквото и да е, но докато не влезем, няма да разберем. Все пак опитай да вдигаш по-малко шум.
Черек пое дълбоко въздух, подаде свещта на Алгар и сложи ръка на дръжката.
— Бавно — предупредих го аз.
Той кимна и натисна дръжката с цялото внимание, на което бе способен.
Белдин се оказа прав. Торак наистина бе направил нещо, за да предотврати ръждясването на кулата си. Вратата вдигна незначителен шум, докато Мечото рамо я отваряше милиметър по милиметър.
Черек надзърна зад нея.
— Вътре е — прошепна той. — Мисля, че спи.
— Добре — изръмжах аз. — Да приключваме. Нощта няма да трае вечно.
Промъкнахме се внимателно в стаята отвъд желязната врата. Веднага забелязах, че при всичките си останали недостатъци, Торак е и плагиат. Неговата стая приличаше досущ на тази на Учителя, но всичко беше направено от желязо. Единствената светлина идваше от горящата камина.
Богът-Дракон спеше в леглото си, но сънят му явно не беше от приятните. Той се въртеше и стенеше, сякаш постелята му бе изплетена от тръни. Огънят вероятно продължаваше да го гори. Лицето му беше покрито с желязна маска, която точно предаваше чертите такива, каквито бяха преди да реши да си поиграе с мощта на Сферата. Странно, но за разлика от своите копия, пръснати по храмовете на ангараките, тази маска се движеше и изражението върху металното лице хич не беше от приятните. Торак очевидно страдаше от непоносима болка. Може и да ви се стори жестоко, но не изпитвах и капка съчувствие към него. Най-ужасяващият детайл от спящото лице на Бога бе широко отвореното му ляво око, което продължаваше да гори с видим пламък.
Докато обезобразеният Бог се гърчеше в своя изтъкан от кошмари сън, горящото му око ни следеше неотлъчно, макар Торак да изглеждаше абсолютно неспособен да ни попречи по какъвто и да е начин.
Драс застана до леглото му и го погали бавно с острието на бойната си секира.
— Бих могъл да спестя на света много неприятности — предложи той.
— Не говори глупости — казах му аз. — Секирата ти не може дори да го одраска. Най-много да го събудиш.
Огледах се наоколо и точно срещу вратата, през която бяхме влезли, видях още една. Други изходи в помещението просто нямаше, което значително облекчаваше задачата ми.
— Да вървим, господа — казах на гигантските алорни. — Време е да направим това, за което сме дошли.
Наистина беше време. Не ме питайте как разбрах. Прекосих стаята на Торак и отворих втората врата. През цялото време горящото око продължаваше да ни гледа втренчено.
Стаята отвъд вратата се оказа далеч по-малка, почти с размерите на килер. В самия й център беше сложена желязна маса, по средата на която се мъдреше желязна кутийка. Кутийката излъчваше меко сияние, сякаш току-що я бяха извадили от ковашка пещ. Но вместо в червено, тя сияеше в синьо.
Петнадесета глава
— Защо свети като жив въглен? — прошепна Драс.
— Може би се радва да ни види — отвърнах му. Откъде можех да зная защо свети Сферата?
— Безопасно ли е да се докосва кутията? — попита досетливо Алгар.
— Не съм съвсем сигурен — казах. — Самата Сфера е опасна, но за кутията не знам.
— Все някой от нас ще трябва да я отвори — уточни Алгар. — Торак може да я е сложил тук, за да ни измами. Ами ако кутията е празна, а Сферата е някъде другаде?
Знаех вече кой трябва да отвори кутията и да извади Сферата. Необходимостта, която ни бе довела дотук, беше вложила по някакъв начин тази информация в главата ми още преди да се озовем на върха на кулата. Знаех също така, че решението трябва да бъде взето доброволно и затова нямах намерение да подтиквам насила никого от тримата.
— Сферата те познава, Белгарат — каза ми Черек. — Направи го ти!
Поклатих глава.
— Не аз съм избраникът. На мен са отредени други дела, а онзи, който извади Сферата, ще бъде обречен да стане неин пазител до края на дните си. Някой от вас тримата ще трябва да го стори.
— Ти реши кой да бъде — каза Черек.
— Забранено ми е да го правя.
— Всичко е адски просто, Белгарат — обади се Драс. — Един по един ще опитаме да отворим кутията. Който не умре, той ще е избраният.