Нервният изблик на Торак не се отрази никак добре на бойния дух на чандимите, гролимите и обикновените жители на Ктол Мишрак. По-късно Белдин научи, че именно Ктучик е успял да въдвори ред сред ангараките, при това благодарение на безграничната си бруталност. Патрулите открили шестимата мъртви гролими при северната порта и Ктучик тутакси изпратил Хрътките на север и запад, без дори да му хрумне, че може да сме се опитали да го изиграем.
Денят не продължи особено дълго, но дори арктическата нощ не можа да ни забави особено. Следвахме Алгар по протежение на реката, доколкото ни позволяваха силите.
Малко след началото на следващия кратък ден обаче, Хрътките най-вероятно са се върнали при руините на Ктол Мишрак, за да докладват на Ктучик, че не са открили и следа от нас. Именно тогава учениците на Торак разшириха периметъра на своето издирване. Накрая една от Хрътките с по-остро обоняние все пак успя да надуши дирята ни. И истинското преследване започна. Ктучик превърна още няколкостотин гролима в чандими и ги насъска подир нас. Не след дълго воят на зловещите слуги на Торак се разнесе зад гърба ни.
— Какво ще правим сега, Белгарат? — изпъшка Черек. — Ние с момчетата започнахме да капваме. Не знам колко време ще можем да тичаме така.
— Ще опитам да направя нещо — казах му. — Хайде да спрем и да си поемем дъх, а в това време ще измисля нещо.
Спряхме и аз се заех да прехвърля набързо фактите. В пазвата на Рива се криеше неограничена сила, но на него не му беше позволено да се възползва от нея. От друга страна, ако сметките ми се окажеха верни, нямаше и да му се наложи да го прави.
— Добре — казах, — ето какво ще направим. Рива, когато Хрътките се покажат, искам от теб да извадиш Сферата и да я вдигнеш високо, така че те да я видят.
— Но нали не трябваше да я използвам?
— Не ти казвам да я използваш. Просто я вдигни високо над себе си. Искам чандимите добре да я видят и което е още по-важно, искам Тя да ги види.
— И какво ще постигнем с това?
Честно казано, и аз самия не бях съвсем наясно, но пък предчувствах какво ще последва.
— Твърде дълго е за обяснение. Да съм грешил досега?
— Ами… май не.
— Тогава трябва да ми се довериш, щом ти казвам, че знам какво правя.
Всъщност горещо се молех наистина да се окажа прав. Не ни се наложи да чакаме дълго, преди първите няколко Хрътки да се появят иззад близкия завой на замръзналата река.
— Хайде, Рива — подканих сина на Черек, — направи го сега. Вдигни Сферата! Не се опитвай да искаш каквото и да е от нея, просто я задръж високо над главата си. И не я стискай. Знам колко са яки ръцете ти. Ако се превъзбудиш, като нищо можеш да я направиш на сол. Тогава наистина ще загазим.
— Като че ли вече не сме загазили — промърмори Черек.
— Чух те — троснах му се през рамо аз.
Рива въздъхна, измъкна Сферата и я вдигна над главата си.
— Сбогом, татко — каза той мрачно.
При вида на блещукащата в ръката на Рива Сфера Хрътките се опитаха да заковат на място.
После Сферата изведнъж помръкна.
Рива изпъшка.
Сферата се пробуди отново, но този път сиянието й не беше синьо. Светлината, която буквално изригна от нея, беше изпепеляващо бяла и около три пъти по-ярка от слънцето.
Чандимите забиха нокти в леда, нададоха пронизителен вой и започнаха да се блъскат един в друг като обезумели. Не знам дали някой от тях после си е възвърнал зрението, но съм убеден, че когато хукнаха да се спасяват, никой от тях не виждаше абсолютно нищо.
— Я виж ти — възкликнах аз. — Номерът взе че стана. Забележително!
— Белгарат! — в гърлото на Черек изкъркори ярост. — Да не искаш да кажеш, че не си бил сигурен?
— Е, планът ми беше теоретически издържан — заявих аз невъзмутимо. — Проблемът с теориите е, че не знаеш дали действат, преди да си ги проверил на практика.
— Какво стана? — поинтересува се Драс.
Аз свих рамене.
— На Рива е забранено да използва Сферата. Затова и тя му позволява да я докосва. Той не може да направи каквото и да е, но това не важи за Нея. Както вече споменах, тя харесва Рива. Нарочно го изложих на опасност и така принудих Сферата да поеме нещата в свои ръце. Всичко мина доста гладко, не мислите ли?