— О?
— Ще трябва да ви напуснем, Белгарат.
— Да ни напуснете?
— Нямаме избор. Ако останем, рано или късно ще се сблъскаме с Торак лице в лице, а това ще унищожи света. Светът е твърде важен, за да позволим това да се случи. Детето на Светлината ще има нужда от него.
— Кое е това Дете на Светлината?
— Всеки път е различно. Ти беше поел неговата роля при сблъсъка със Зедар. Необходимостите не могат да се срещнат пряко, затова използват посредници. Но това вече съм ти го обяснявал.
Кимнах мрачно. Този нов обрат в събитията определено не ме изпълваше с радост.
— Но ще има и едно по-специално Дете на Светлината — продължи Учителя, — както и едно по-специално Дете на Мрака. Това ще бъдат двамата истински воини на Светлината и Мрака. Те ще уредят веднъж завинаги спора между двете начала. Твоята задача е да подготвиш идването на Детето. Наглеждай Рива. Детето ще бъде негов потомък.
— Никога повече ли няма да те видя?
Той се усмихна едва-едва.
— Ще ме видиш, разбира се. Твърде много време ми отне обучението ти, за да те загърбя просто така. Обръщай особено внимание на сънищата си, Белгарат. Няма да мога да идвам лично — поне не прекалено често — затова ще говоря в съня ти.
— Е, и това е нещо. Така ли ще ни направлявате — чрез сънищата?
— Необходимостта ще ви направлява. Втората ера, за която говорят далите, приключи. Това е Третата ера — Ерата на Пророчеството. Двете Необходимости ще насърчават определени хора да предсказват бъдещето.
Веднага съзрях недостатък в тази идея.
— Няма ли да бъде малко опасно? — попитах. — Това не е точно информацията, която бихме искали да попадне в случайни ръце.
— Не се притеснявай за това, сине мой. Останалата част от човечеството няма да е способна да разбере предсказанията. Те ще бъдат достатъчно мъгляви и странни, та повечето хора да ги вземат за брътвежи на луд. Кажи на твоите алорни, обаче, да си отварят ушите и да ги записват. В предсказанията ще има скрити послания.
— Рискът не е ли твърде голям за такъв огромен залог, Учителю?
— Да, но правилата са такива.
— Не съм убеден, че правилата ще се спазват, Учителю. Противниковата страна вече се опита да играе нечестно при Ктол Мишрак.
— Само Торак се опита да го стори. Неговата Необходимост се извини за това. Торак вече понася наказанието си.
— Чудесно. А аз какво да правя сега? Крайно време е да се върна при Поледра.
Учителя въздъхна.
— Боя се, че завръщането ти ще трябва да почака. Съжалявам, Белгарат, даже повече, отколкото би могъл да предположиш. Но на теб тепърва ти предстои работа. Като начало ще трябва да разделиш Алория.
— Какво трябва да направя?
И той ми обясни — надълго и широко.
След като приключи с наставленията, старецът нахрани коня си и подкара раздрънканата каручка на юг, оставяйки ме насаме с хъркащите алорни. Не си направих труда да ги събуждам и те спаха чак до следващата утрин.
— Къде е твоят приятел? — попита Черек, след като накрая се събудиха.
— Тръгна да върши някаква негова си работа — отвърнах му.
— Е, всичко май приключи — каза Драс. — Нямам търпение да се прибера във Вал Алорн.
— Проблемът е, че ти няма да се връщаш във Вал Алорн, Драс.
— Какво?!
— Ще трябва да се върнеш при мочурищата, от които идваме.
— И защо да правя такава глупост?
— Защото аз ти казвам да я направиш — троснах му се.
Знам, че не бях прав, но онази сутрин определено не бях в добро разположение на духа. Погледът ми се спря на Черек Мечото рамо.
— Съжалявам, Черек — казах, — но сега ще трябва да разделя кралството ти. Ангараките няма да оставят всичко това да ни се размине просто така. Рива ще пази Сферата, значи вие тримата ще трябва да пазите него. Ще ви разпределя така, че хората на Торак да не могат да се доберат току-тъй до вашия най-малък брат и да му откраднат Сферата.
— И колко ще продължи всичко това? — попита Черек. — Кога ще мога да обединя отново кралството си?
— Боя се, че това няма да стане. Разделянето на Алория ще остане за вечни времена.
— Белгарат! — възпротиви се Черек като дете, което са плеснали през ръцете.
— Не съм го решил аз, Черек. Не забравяй, че идеята да откраднем Сферата беше твоя. Сега ще трябва да понесеш последствията. Драс ще трябва да основе свое собствено кралство сред северните мочурища. Алгар също ще има свое кралство — тук сред степта. Ти се връщаш във Вал Алорн. Твоето кралство ще бъде полуостровът.
— Кралство ли? — избухна Черек. — Че то е по-малко от дрешник!