1982 г. Самад престава да играе на маса "Смърт" поради религиозни съображения. Самад продължава акцията за окачване на снимката.
31 октомври 1984 г. Арчи печели 268.72 лири на мас "Смърт". Купува прекрасен нов комплект гуми "Пирели" за старата си бричка.
Нова година 1989 г., 10:30 ч. Самад най-накрая убеждава Мики да закачи на стената портрета на Мангал Панде. Мики все така е на мнение, че изображението "отблъсква хората и им пречи да се хранят".
- Продължавам да мисля, че отблъсква хората и им пречи да се хранят. И то в Новогодишната нощ. Съжалявам, мъжки Нищо лично. Разбира се, не се имам за Господ, че думата ми да е Божието слово, обаче пък си имам мнение.
Мики прокара тел на гърба на евтината рамкирана снимка, поотупа надве-натри прашното стъкло с престилката си неохотно закачи портрета на кукичката над камината.
Такова, той наистина изглежда отвратително. Та мустак. Все едно някой го е рисувал, ама кофти. Ами таз обеца? Нали не е обратен нещо?
— Не, не, не. Навремето не е било необичайно мъже д носят накити.
Мики продължаваше да се колебае, изгледа Самад с онзи поглед, с който удостояваше клиентите, претендиращи, че не са успели да играят пинбол срещу петдесетте си пенса дошли да си искат монетата обратно. Измъкна се иззад би и отиде да погледне портрета от нов ъгъл.
— Ти какво ще кажеш, Арч?
— Добре е — не се поколеба Арчи. — Мисля, че е добре.
- Моля те. Ще го приема за голяма лична услуга, ако разрешиш да остане.
Мики килна глава на едната страна, после на другата.
— Както ти казах, нямам нищо лично, никого не искам да обидя. Просто ми се вижда някак неблагонадежден. Нямаш ли друг негов портрет нещо?
— Тази е единствената оцеляла. Ще го приема за огромна лична услуга, неоценима.
— Хм… — продължи да се колебае Мики и обърна едно яйце. — Ти си ми редовен клиент от много време и така зверски настояваш, че явно ще трябва да го оставя. К'во ще речеш да направим допитване? Хей, Дензъл, ти как мислиш, мъжки? Кларънс?
Дензъл и Кларънс седяха на обичайните си места в ъгъла; единственият компромис, който бяха направили по случай Новогодишната нощ, се изчерпваше с няколко парчета проскубан гирлянд, висящ от шапката на Дензъл, и разтегателна свирка с перце, която си поделяше устната територия па Кларънс с пурата му.
— К'во?
— Викам, как ви се струва тоя на портрета, дето Самад иска да го закача? Пада му се дядо.
— Прадядо — поправи го Самад.
— Не виждаш ли, че игрраем домино? Един кеф ми остана и него ще ми земеш, така ли? К'ъв портрет? — Дензъл се обърна сърдит и я погледна. — Тоя ли? Хм! Не зтрува. Все едно е от свитата на Затаната!
— И тоя ти е рроднина? — изписка Кларънс с женското си гласче. — Т'ва обяснява много неща, дрруже, много! В мутрата е кат' магарешки гъз.
Дензъл и Кларънс изригнаха в мръснишки смях.
— Напрраво да му се отяде на човек, ти да видиш!
— Ето! — победоносно възкликна Мики и се обърна към Самад. — Пресича апетита на клиентите — нали и аз това казах.
— Кажи ми, че няма да ги слушаш тези двамата.
— Не знам… — Мики се обърна, за да си нагледа готвенето; сериозните размисли неизбежно призоваваха неволната помощ на тялото му. — Уважавам те и всичко, пък и си бил приятел с татко ми, обаче… нищо лично, такова… види ми се, че остаряваш, малко или повече, Самад, някои от по-младите клиенти може да не…
— Къде ги видя тези по-млади клиенти? — попита Самад и посочи Кларънс и Дензъл.
— Да, разбрах… но клиентът винаги има право, ако разбираш накъде бия.
Самад бе искрено наранен.
— Аз съм клиент. Аз съм клиент. Идвам в твоето заведе ние вече петнайсет години, Мики. Откъдето и да го погледнеш, си е бая време.
— Аха, обаче е важно какво мисли мнозинството, нали така? За повечето работи, така да се каже, се съобразявам мнението ти. Момчетата ти казват "професора" и нека си го кажем, не без основание. Уважавам мнението ти почти винаги, в девет от десет случая, бих казал. Обаче изводът е: ако ти си капитанът, а другите от екипажа искат бунт, тогава… край с тебе, ясно?
Мики демонстрира мъдростта на сентенцията, като я драматизира в тигана — показа как дванайсет гъби могат ди избутат една-единствена гъба през ръба на тигана и да я за пратят на пода.
Докато кикотът на Дензъл и Кларънс все още кънтеше и ушите му, в съществото на Самад потече струйка гняв, която се надигна към гърлото му, преди той да е успял да я спре.