— Дай ми го! — Той се пресегна над бара, към мястото, където под тъжен ъгъл над камината висеше Мангал Панде. — Изобщо не биваше да питам… би било неуважително, би опетнило паметта на Мангал Панде да го слагаме тук, в този… в този нерелигиозен дом на срама!
— Моля!
— Дай ми го!
— Чакай, мъжки… стой малко…
Мики и Арчи се втурнаха да го спрат, но Самад, разстроен и препълнен с униженията на десетилетието, се бунтуваше енергично, за да се освободи от здравата хватка на Мики. Поборичкаха се, докато в един момент тялото на Самад се отпусна и той, плувнал в пот, накрая се предаде.
— Виж, Самад — докосна раменете му Мики с такова съпричастие, че Самад аха да заплаче. — Не си давах сметка, че е толкова важно за теб. Дай да започнем отначало. Да оставим портрета да виси за една седмица и да видим как ще се развият нещата, става ли?
— Благодаря ти, приятелю. — Самад извади една носна кърпичка и я прокара по челото си. — Оценявам го. Оценявам дълбоко.
Мики го потупа утешително между плещите.
— Мамка му, толкова съм слушал за него през годините. Защо пък да не го турим на стената, к'во пък толкоз? На мене ми е все едно, нали така. Ком-сий-ком-саа, както казват французите. Така де, мамка му и триста дяволи. Три-ста! А допълнителното парче пуйка струва кинти, Арчибалд, момчето ми. Златните времена на ваучерите за храна отминаха. Мили боже, боже мили — каква патаклама за едното нищо…
Самад се вгледа съсредоточено в очите на прадядо си. Двамата толкова пъти я бяха водили тази битка, Самад и Панде — битката за името на Мангал. И двамата бяха пределно наясно, че в днешно време мнението за Мангал Панде е разделено на два лагера:
Непризнат герой Много шум за нищо
Самад Икбал Мики
А. С. Мисра Маджид и Милат
Алсана
Арчи
Айри
Кларънс и Дензъл
Британската наука от 1857 г. до наши дни
Двамата с Арчи бяха спорили отново и отново по въпроса. През годините бяха седели в "О'Конълс" и се бяха връщали към същия спор — понякога с нова информация, събрана благодарение на непрестанните проучвания на Самад по темата, — но откакто Арчи научи "истината" за Панде, някъде около 1953 г., становището му остана непроменено. Единственото основание на Панде да претендира за слава — както с болка признаваше Арчи — бе етимологичният му принос към английския език под формата на думата "Панди", под която речникова статия в Оксфордския речник на английския език предлагаше на любопитния читател следното обяснение:
Панди същ. разг. (днес ист.) Също — де. М19 [презимето на първия бунтовник сред висшата каста сипахи в Бенгалската армия] 1) Всеки симахи, участвал в Индийското въстание от 1857-9 г. 2) Всеки бунтовник или изменник 3) Всеки глупак или страхливец в условия на война.
— Ясно като бял ден, приятелю. — При което Арчи затваряше книгата демонстративно. — Не ми трябва речник, за да го науча — то и на теб не ти трябва. Така се казва. Когато двамата с теб бяхме в армията, беше същото. Веднъж се опита да ми се наложиш, но истината ще излезе наяве, друже. "Панди" винаги е означавало едно-единствено нещо. Аз на твое място бих премълчавал семейната връзка, вместо да карам хората да ме слушат денонощно всеки божи ден.
— Арчибалд, това, че думата съществува, не означава, че отразява правдиво героя Мангал Панде. Първото определение, около което се обединяваме: прадядо ми е бил бунтовник и аз се гордея да го кажа. Признавам, че нещата не са се развили по план. Но изменник? Страхливец? Речникът, които ми показваш, е стар — тези определения вече не са в обращение. Панде не е бил нито изменник, нито страхливец.
— А, ето, виждаш ли, и преди сме говорили за това, и ето какво мисля: няма дим без огън — обичаше да казва Арчи, кино впечатлен от собствения си извод. — Разбираш ли?
Това беше един от предпочитаните аналитични инструменти на Арчи, когато биваше изправен пред сюжет от новините, исторически събития и деликатния всекидневен процес на отсяване на фактите от измислицата. Няма дим без огън. Имаше нещо толкова уязвимо в начина, по който залагаше на това свое убеждение, че на Самад сърце не му даваше да го изважда от заблуждението му. Защо да разкриваш пред един стар човек, че е възможно да има дим без огън — също както съществуват дълбоки рани, от които не блика кръв?