— Естествено че разбирам гледната ти точка, Арчи, наистина разбирам. Но искам да ти кажа — и винаги съм го мислил, от онази първа вечер, когато говорихме по въпроса, — че според мен това не е цялата история. И да, разбирам, че на няколко пъти подробно разследвахме въпроса, но фактите са си факти: завършените истории се срещат рядко като честността и са скъпоценни като диаманти. Ако извадиш късмета да намериш някоя, тя ще натегне върху мозъка ти като олово. Завършените истории са трудни. Те са специфични. Те са епични. Те са като историите, които ни разказва Бог: пълни с невъзможно подробна информация. Не се намират и речника.
— Добре, професоре, добре. Да чуем твоята версия.
Често виждате възрастни хора в кьошетата на тъмни пъбове, говорят си и ръкомахат, служат си с халби и солници, за да изобразят отдавна умрели хора по далечни земи. В този момент те демонстрират виталност, която липсва във всяка друга област на живота им. Съживяват се. Разгръщат на масата завършена история — ето тази вилица е танк "Чърчил", салфетката е Чехословакия, тук виждаме струпване на германски войски под формата на купчинка грахови зърна — възраждат се. Ала когато Арчи и Самад водеха тези спорове около масата през осемдесетте, ножовете и вилиците не бяха достатъчни. Цялото жарко индийско лято на 1857 година, цялата метежна година на масови убийства биваше домъкната в "О'Конълс" и полусъживена от тези самозвани историци. Пространството между джубокса и ротативките се превръщаше в Делхи; Вив Ричардс безмълвно се примиряваше с ролята на английския военачалник на Панде, капитан Хиърсей; Кларънс и Дензъл продължаваха да играят домино, докато и същото време бяха нарочени за размирните сипайски орди на Британската армия. Всеки си имаше своите аргументи, излагаше ги и ги подреждаше така, че другият да ги види, Нареждаха сцени. Очертаваха пътя на патроните. Властваше несъгласието.
Според легендата, през пролетта на 1857 година в едни фабрика в Дум-Дум било започнато производството на нон вид английски патрони. Предназначени да бъдат използвани в английски огнестрелни оръжия от индийски войници, както повечето пат рони навремето, техните гилзи трябвало да бъдат смачкани, за да паснат в дулото. На пръв поглед в тях нямало нищо забележително, докато наблюдателен работник не забелязал, че патроните са покрити с мас — свинска мас, скандално за мюсюлманите, и кравешка мас, свещена за хиндуистите. Невинна грешка — доколкото изобщо нещо е невинно в открадната земя, — придобил печална известност английски гаф. Но какъв трескав смут обзел хората, когато чули новината!
Под благовидния претекст за ново въоръжение, англичаните възнамерявали да унищожат тяхната каста, тяхната чест, положението им в очите на богове и хора — с две думи, всичко, което придава стойност на живота им. Подобен слух нямало как да остане в тайна; разпространил се като опустошителен пожар из сушавите земи на Индия онова лято, минал по поточната линия, излязъл на улиците, обиколил градските къщи и селските бараки, запрескачал от казарма в казарма, докато цялата страна не била обхваната от желание за метеж. Слухът достигнал до големите, нелицеприятни уши на Мангал Панде, никому неизвестен сипахи от градчето Баракпор, който наперено излязъл на парадния плац — на 29 март 1857 година — и пристъпил пред тълпата, за да сътвори история.
— По-скоро да се направи на глупак — ще каже Арчи (защото напоследък той не приема панделогията тъй лековерно като някога).
— Имаш напълно погрешна представа за неговата саможертва — ще отвърне Самад.
— Каква жертва? Та него не го бива дори да се самоубие като хората! Проблемът ти, Сам, е, че не приемаш очевидното. Аз съм чел достатъчно. Истината си е истина, колкото и ужасна да е за преглъщане.
— Нима. Е, приятелю, моля те, след като очевидно си експерт в семейните ми дела, би ли ме осветлил? Дай да чуем моята версия.
И така, днес всеки средностатистически ученик е наясно със сложните сили, движения и дълбоки течения, които дават тласък на войни и запалват революции. Но когато Арчи ходеше на училище, се чувстваше далеч по-подвластен на собствената си фантазия. Навремето историята беше различен предмет, преподаван с едно око върху сюжета, а с другото върху драмата, без значение колко е невероятна или хронологично неточна. Според този модел, Руската революция започнала, защото всички мразели Распутин. Римската Империя залязла и загинала, защото Антоний си падал по Клеопатра. Хенри V завоювал победа при Агинкорт, тъй като французите били твърде заети да се любуват на собственият си способности. И Великото индийско въстание от 1857 година започнало, когато един пиян глупак на име Мангал Панде стрелял. Въпреки възраженията на Самад, Арчи се чувстваше все по-убеден с всеки следващ път, когато прочетеше следните думи: